В нацистките лагери на смъртта завършва пътят на милиони. На 27 януари 1945 година малцината, оцелели в концентрационния лагер Аушвиц, са освободени, а техните истории продължават да ужасяват, но и да вдъхновяват човечеството.

76 години по-късно на същата дата – Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – на пазара се появява „Момчето, което последва баща си в Аушвиц” от Джеръми Дронфийлд – невероятната история на момче, решило да последва баща си зад стените на земния ад. Защото където има семейство, има и надежда.

Годината е 1939. Виена също е завладяна от хаоса на Втората световна война. Густав Клайнман – еврейски тапицер – попада под ударите на немската машина. Той е депортиран в Германия заедно с шестнайсетгодишния си син Фриц.

Оказали се в концлагера Бухенвалд, мъченията и жестокостите, които преживяват, сякаш не могат да бъдат по-страшни.

Един ден обче Густав разбира, че скоро ще бъде изпратен в Аушвиц. Решение, което означава само едно – сигурна смърт. А Фриц не може да изостави баща си в неговото последно пътешествие.

Момчето доброволно се присъединява към групата, която ще бъде отведена в Освиенцим. А за нацистите мястото на евреите е в концентрационните лагери. Без значение в кой от тях.

Изглежда, че Аушвиц е последната спирка за баща и син. И само безусловната любов един към друг и вярата им в бъдещето могат да ги спасят.

Ала колко дълго може да съхрани човек именно човешкото у себе си?

Джеръми Дронфийлд възкресява суровата картина на лагерите на смъртта от спомените на едно семейство, подложено на немислимото. Книгата е базирана на тайния дневник на Густав, прецизни проучвания на архиви, както и на интервюта с членове на семейство Клайнман. Това превръща книгата в завладяващо журналистическо разследване и смазваща хроника на времето.

„Момчето, което последва баща си в Аушвиц” е разтърсващ и емоционален разказ за това какво е да преминеш през ада и да прегърнеш живота въпреки това. История, която следва да бъде помнена и предавана във времето. За да не се повтори никога.

Коментирай »