„Мандарините“, шедьовърът на голямата френска писателка Симон дьо Бовоар, е публикуван през 1954 година. Написан на ясен език, психологически проникновен, същевременно лишен от маниерност и упражнения по стил, „Мандарините“ остава забележителна творба, която неслучайно е удостоена с „Гонкур“, една от най-престижните литературни награди.

Преводът е дело на Росица Ташева. По желание на читателите изданието е с ново оформление и твърди корици. Художник е Стефан Касъров.

В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския ГУЛАГ, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството ѝ? Това е политическият фон на романа, който го превръща в широка историческа фреска на следвоенното време.

На този фон се развиват събитията в живота на писателя Робер Дюбрьой и жена му – психоаналитичката Ан Дюбрьой, на дъщеря им Надин и на приятеля им журналист и писател Анри Перон. Робер е влиятелен ляв интелектуалец, който активно се занимава с политика, въпреки че постепенно губи илюзиите си; Анри е участвал в Съпротивата, издавал е нелегален вестник, пише книги, поддържа интимна връзка с Жозет и се опитва да не се занимава с политика; Надин е изгубила любимия си и се лекува, като прескача от легло в легло; Ан изживява една нова голяма любов в Америка... Всички те, заедно с приятелите и колегите си, образуват другата, по-важната и изключително завладяваща фреска на човешките отношения, на любовта, приятелството и омразата, в които няма нищо конюнктурно, в които читателят от всяко поколение може да се разпознае. Смята се, че прототип на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр, на Перон – Албер Камю, на Ан – самата Симон дьо Бовоар, а на американския ѝ любовник – писателят Нелсън Олгрен.

Симон дьо Бовоар (1908-1986) е авторка на осем романа и сборници с разкази, както и на седем философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от „Колибри“, сред които неоспоримият ѝ шедьовър „Мандарините”, получил награда „Гонкур” за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд „Вторият пол“, поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със смъртта на Елизабет, поразена от вирусен енцефалит. Тази своя връзка Симон дьо Бовоар описва в краткия си автобиографичен роман „Неразделните“, издаден на български език през 2024 г. в превод на Красимир Петров. През 2025 г. в рамките на авторитетната Бисерна поредица на „Колибри“ излезе сборник с новелите „Благоразумната възраст“, „Монолог“ и „Сломената жена“, преведени от Румяна Мл. Станчева.