Разширените вени са проблем за 30 на сто от младите българи и до 70 на сто от хората над 50 години, сочи статистиката. Защо? Кои тревожни белези „издават“, че вените ни страдат? Можем ли да стопираме развитието на болестта без лекарства? Какви са възможностите на съвременната миниинвазивна хирургия? На тези въпроси отговаря старши лейтенант д-р Светозар Марангозов, част от екипа на Клиниката по съдова хирургия на ВМА.

Варикозната болест е социалнозначим проблем, познат от хилядолетия. Това е състояние, засягащо венозната система на долните крайници и по-точно – повърхностната венозна мрежа, казва специалистът. Заболяването е познато като „разширени вени“ сред обществото, тъй като често пациентите ги забелязват и им отдават значение едва когато те станат силно изразени или са съпътствани с усложнения като повърхностен тромбофлебит, отоци или варикозни рани.

🔴Бременността и наднорменото тегло са фактор

Според нашите проучвания, варикозата засяга около 30% от българското население в млада възраст, както и 60-70% при хората от над 50-годишна възраст, отчита д-р Марангозов. Генетичното предразположение е най-честата причина за развитие на болестта, в съчетание със съвременния начин на живот. Продължителното статично седене, наднорменото тегло и бременността са сред най-честите причини за изява на хроничната венозна недостатъчност, която е хронично прогресиращо състояние.

🔴Как да разпознаем заболяването 

В началните етапи на болестта пациентите усещат тежест, напрежение и дискомфорт в подбедриците, които бързо преминават. Често тези оплаквания са най-силни към края на работния ден. В съчетание с тях се появява и преходен оток около глезените, който на сутринта вече е изчезнал. Голяма част от пациентите имат натрапчивото усещане за парене и сърбеж на подбериците, придружени с нощни крампи. Видимите разширени вени се появяват в по-късните стадии на болестта.

🔴Подходящ режим 

Най-доброто лечение за едно заболяване е неговата профилактика, категоричен е д-р Марангозов. Избягването на статичното седене, повишената физическа активност, редукцията на телесното тегло са сигурни мерки срещу появата на разширените вени и бавното им развитие във времето, при наличието на такива. Разнообразното и пълноценно хранене е също важен момент в профилактичните мерки. Препоръчват се леки и лесно смилаеми храни, богати на витамини, минерали, микроелементи и фибри. От менюто не се изключват месото, рибата и ядките, но се избягват тлъстите меса, тестените изделия и бавно смилаемите храни, водещи до забавяния и смущения в стомашно-чревния тракт, които от своя страна влияят върху венозните съдове на долните крайници.

✅Плуване, бягане и каране на колело

Спортът също помага. Специалистите насърчават ходенето и повишаването на физическата активност на пациентите, като препоръчителни спортове са плуване, каране на колело и тичане поне три пъти седмично, с цел подобряване тонуса и еластичността на венозната стена.

🔴Рядко се налага инвазивно изследване

Диагнозата е лесна задача за опитните съдови хирурзи. За целта най-важни са разпитът и физикалният преглед на пациентите. Още при него съдовият специалист може да постави точна и сигурна диагноза според световните стандарти в областта.  

Често пъти сигурно оръжие в диагностиката е и „цветно кодираната ултразвукова дуплекс-доплерова сонография“, която е златен стандарт при изследването на съдовата система. Това е неинвазивно изследване, с което много точно и ясно се добива представа за състоянието на съдовете и етапа в развитие на варикозната болест. Много рядко – и при строги показания – се налага инвазивно изследване на венозната съдова мрежа на долните крайници като „флебография“.

В началните стадии може и без лекарства. Какво следва?

Подходът в лечението е пряко свързан със стадия, в който се намират пациентите. В началните етапи от болестта е достатъчна само промяна в начина на живот – повишаване на физическата активност и корекция на рисковите фактори. Спазването на тези съвети от пациентите би довело до изчезване на оплакванията или силно забавяне в развитието на венозната патология на долните крайници, както и редукция на риска от усложненията на по-късен етап, уверява лекарят.

С напредване на хроничната венозна болест се назначава медикаментозна терапия – с цел подобряване на тонуса и еластичността на венозните съдове и редуциране на оплакванията на болните. На този етап се включват лекарства от групата на диосмините, които имат доказан ефект при пациентите. Прилагат се и множество медикаменти за локално приложение в засегнатите участъци, уточнява съдовият хирург. Лекарствата имат съпътстваща роля и в останалите стадии на болестта, когато обаче се налагат инвазивни техники.

✅Съвети за хората с варикоза през горещите месеци?

Специалистът препоръчва на пациентите да избягват най-горещите часове за разходка, да избягват статичното седене дълги часове. Когато пътуват на дълги дестинации, на всеки два часа да стават, да се раздвижат, да правят упражнения на пръсти, на пети, да правят лек масаж на подбедриците си, да се хидратират добре. Важно е и да пият повече течности, тъй като дехидратацията също повишава рискова от тромбози и усложнения на вените.

„Клиниката по съдова хирургия на ВМА е най-големият център и с най-много опит в лечението на венозните заболявания в България. Разполага с широка гама от методи за лечение на варикозната болест, следваща световните тенденции в областта, като немалка част от тях са подобрени и модифицирани от опитните специалисти, работещи във ВМА“, изтъква д-р Марангозов. Прилагат се успешно склеротерапия, радиофреквентна аблация, минифлебектомии, както и всички класически техники за лечение на разширени вени, когато това е необходимо.

Коментирай »