Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова. Експозицията ще бъде разположена в „Квадрат 500“ от 6 юни до 31 май 2025. Неин куратор е Мартин Косташки, съобщават организаторите.

"Oгледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. „Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата“, допълват организаторите.

„Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си, отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля“, споделя авторката.

За автора:

Филипина Стаменкова завършва специалност „Текстил“ в НХА през 2013, като впоследствие насочва своите академични интереси към историята и теорията на изкуството, с фокус върху съвременното изкуство. Интердисциплинарният ѝ подход я подтиква да експериментира с различни медии. Едни от знаковите ѝ творби са обекти, представяляващи ординерни предмети от бита в умален мащаб, изработени от многобройни миниатюрни огледални пластини. В живописта, както и в кавалетната  скулптура, авторката се интересува от диалога, който тя самата осъществява с реалността. Реалност, която човек може да приеме и преодолее само с тънко чувство за хумор и с наивен по детски поглед към света и неговите вечни, непреодолими драми. Това е и една своеобразна игра. Игра на светлини и танцуващи между тях сенки, на ритмично проблясващи лъчи светлина; игра на отражения, в която творецът е веднъж в ролята на отразения, а друг път – в тази на отразяващия.