В миналото жените са боядисвали яйцата за Великден основно с помощта на треви и билки, разказа за БТА етнографът Светлозара Колева от Варненския етнографски музей. По думите ѝ много старание са влагали в подготовката. След измиването им, яйцата са били потопявани в зелева чорба (арамея), като целта на тази процедура е била да хване по-лесно и по-добре боята. Варили са ги в глинени съдове, като са ги слагали в студената вода, а не след като заври.

Най-разпространено е било за червената боя да се ползват корени на растението брош, допълни Колева. Жените са събирали корените, изсушавали са ги, а за да ги ползват за боядисване, са ги стривали, нарязвали и сварявали.

Всъщност в повечето случаи яйцата са се варили заедно с билките, уточни Колева. По думите ѝ има събрани данни, че нерядко са ги оставяли дълго време във водата, за да добие цветът по-голяма наситеност.

Червени до червено-кафяви нюанси на яйцата са се получавали с помощта на червения риган, разказа още етнографът. Оранжево-червен или портокалов цвят е постиган със смрадлика. Ползвани са листа и клонки от растението, които предварително са се варили няколко дни, а после в тази вода се слагат и яйцата. Оранжево оцветяване се е постигало и с повече липов цвят. Жълт цвят е „добиван“ от стеблата и цветовете на кукуряка, светложълт - от цветовете на млечката. Копривата, спанакът и младите орехови листа са „осигурявали“ на стопанките зелено багрило, а за кафяво са ползвали орехови люспи.

Във Варненско не са били познати техники са украсяване, както в Ихтиманския и Велинградско-Чепинския край, разказа още Колева. По думите ѝ жените са познавали възможностите на восъка, но са се ползвали най-вече църковни свещи и рисунъкът е ставал по-дебел, без фини орнаменти. По яйцата са се изписвали основно букви и се е рисувал кръст. 

Иначе жените са ползвали за украса листа от магданоз или други растения с по-дълбоко нарязани листа. Връзвали са ги с конец за яйцето, преди боядисването. Популярната техника е била да се сложат няколко капки олио в боята и яйцето да се потопява в различните цветове, докато се нашари. В региона има сведения и за някои по-странни приумици, допълни Колева. Например, свареното яйце да се намаже с восък и да се сложи в мравуняк, та когато по него вървят насекомите да го „украсяват“, а после да бъде пуснато в боята.

Допреди 100 години козунаци по Великден българите на са правели, допълни етнографът. На трапезата са се слагали обредни хлябове. Пищно украсени пити са се носели и при ходене на гости, като боядисаните яйца в тези случаи задължително са били нечетен брой. 

Козунакът се появява през 20-30-те години на миналия век и то в големия град. Според Колева сладкият хляб е бил привнесен от хора, живели или учили в Западна Европа. Тогава по-заможните са започнали да ползват и великденска украса, най-вече зайчета. За града е характерно, че жените доста преди празника са накисвали леща в съд с вода и така са имали жива „трева“ за Великден. В нея са редели украсените яйца.

Като любопитен факт Колева разказа още, че всъщност традиционното ястие за Великден е била печената птица – пуйка или кокошка. Агнешко се е ядяло първо за Гергьовден, който до 1968 г. се е чествал на 23 април.