Видеото към „No Time To Die“ на Били Айлиш разказва история за предателство (ВИДЕО) Песента, изпълнена от Били Айлиш, е водещата музикална тема към 25-ия филм за Джеймс Бонд
2 октомври 2020
Песента, изпълнена от Били Айлиш, е водещата музикална тема към 25-ия филм за Джеймс Бонд
снимка: Matty Vogel
След дълго очакване петкратната носителка на Грами Били Айлиш представи музикалното видео към песента „No Time To Die“, която е водещата тема към 25-ия филм за Джеймс Бонд „Смъртта може да почака”.
Песента е продуцирана от по-големия брат на певицата - Финиъс О'Конъл заедно със Стивън Липсън.
Оркестралният аранжимент е дело на композитора на музиката на „Смъртта може да почака“ Ханс Цимер заедно с Мат Дънкли, а китарата в произведението е на Джони Мар.
“Ханс (Цимер) и екипът му сътвориха необикновена и емоционална музика за “Смъртта може да почака. За нас бе привилегия да работим с такъв легендарен композитор. Били и Финиъс пък създадоха мощна и докосваща заглавна песен към филма”, споделят продуцентите на „Смъртта може да почака“ Майкъл Уилсън и Барбара Броколи.
“Много съм развълнуван, че именно Ханс Цимер създаде саундтрака. Музиката на Бонд винаги е била емблематична за филмите и станах свидетел на това, как Ханс добави част от своята гениалност към наследството на Бонд”, допълва режисьорът на лентата Кари Фукунага
Били Айлиш е най-младият артист в историята на поредицата за Джеймс Бонд, който създава и записва песен за филма. Тематични парчета за култовата поредица са изпълнявали някои от най-големите музикални звезди, сред които Адел, Мадона, Пол Маккартни, Тина Търнър, Сам Смит.
„Смъртта може да почака“ е 25-ият филм за приключенията на Джеймс Бонд. В ролята на агент 007 за пети и последен път влиза актьорът Даниел Крейг. В лентата ще видим още Рами Малек, който има отговорната задача да се превъплъти в ролята на злодея, Ралф Файнс, който се завръща в ролята на М, Леа Сиду, Бен Уишоу, Наоми Харис, Били Магнусен, Ана де Армас, Рори Киниър и други.
Режисурата е поверена на Кари Фукунага. Музиката към филма е дело на Ханс Цимер.
Коментирай »