Правилното и точно измерване на артериалното налягане е важно както за поставяне на диагнозата артериална хипертония, така и за проследяване на ефективността от назначеното лечение. За нормално кръвно налягане се смята от 115 до 120 горна граница и от 55 до 80 – долна граница. За високо кръвно налягане се смята, когато е над 140/90. 

Експертите съветват да имаме вкъщи апарат за измерване на артериалното налягане и да го следим регулярно. От Министерството на здравеопазването съветват как правилно да мерим кръвното си, включително и с механичен апарат, както и кои са грешките, които трябва да избягваме.

Правилно измерване на артериалното налягане

Всеки, които измерва артериално налягане трябва да бъде внимателно обучен и предупреден за потенциални грешки. Това се казва в публикация по темата в сайта на здравното министерство, подготвена от доц. д-р Нина Гочева – национален консултант по кардиология. Човекът, който измерва кръвното налягане трябва да бъде в удобно положение и да може да:

• напомпва и отпуска маншета постепенно
• да вижда индикаторната стрелка добре
• да различава пулсиращите тоновете от външни шумове
• да запомни и записва налягането при появата и изчезването на първия и последен тон

Необходими условия за измерване

• Кръвното налягане се измерва на нивото на мишницата в седнало положение. Измерванията трябва да се направят на една и съща ръка за сравнимост. В клинични условия измерванията се извършват и в други позиции. При началната оценка на хипертонично болен артериалното налягане се измерва на двете ръце, уточняват здравните власти. Изследваният трябва де бъде удобно седнал, с мишница на нивото на сърцето. Когато е легнал, ръката трябва да лежи до тялото, на нивото на средата на гръдния кош.
• Желателно е измерването да се извършва след период на покой в спокойна обстановка.
• Пациентът не трябва да е пил кафе или да е имал физическо натоварване преди измерването.
• Краката не трябва да бъдат кръстосани, а да се опират плътно на пода, без да висят, гърбът трябва да бъде подпрян, тъй като всяко мускулно напрежение по време на измерването причинява временно повишаване на кръвното.
• Трябва да се положат усилия за отстраняване на всякакви външни стимули по време на измерването. Ако пациентът очаква неприятно усещане или се страхува от резултата на изследването, това води до повишаване на артериалното налягане и лъжливо завишаване на неговата стойност, предупреждава експертът.

Начин на измерване

Изследваният трябва да седне, като ръката му да лежи на стандартна маса или друга опора, така че средата на мишницата му да бъде на нивото на сърцето.

Палпирайте артерията на мишницата в областта на лакътната ямка и поставете маншета така, че участъкът, където излизат гумените маркучи за манометъра и ръчната помпа да се разположи върху пулсиращата артерия, след което обвийте плътно маншета около мишницата. Избягвайте навиването на ръкава, така че той да образува стягане около мишницата. Хлабавото поставяне на маншета води до отчитане на завишена стойност на кръвното налягане. Долният край на маншета трябва да отстои на 2 см от сгъвката на лакътната ямка.

Поставете манометъра така, че скалата да бъде на нивото на очите.

Напомпайте маншета бързо до 70 mmHg и след това повишавайте налягането с по 10 mmHg, като едновременно палпирате пулса на китката на ръката. Отбележете нивото, на което пулсациите изчезват и впоследствие при изпомпване се появяват отново. Тази процедура осигурява предварителна оценка на нивото на систолно налягане и е полезна за избягване на недостатъчното напомпване на маншета и съответно отчитане на занижена стойност на артериалното налягане. По този начин се избягва и свръхнапомпване на маншета при пациенти с много ниско артериално налягане, уточнява още експертът и съветва: Поставете накрайниците на стетоскопа в ушния канал, така че да прилепнат плътно. Правилното поставяне може да се провери с леко почукване върху мембраната на слушалката.

Поставете главата на стетоскопа или т.нар. слушалка върху артериалната пулсация в лакътната ямка под нивото на маншета и я придържайте добре притисната, така че да е в плътен контакт с кожата. Вмъкването на стетоскопа под маншета може да освободи едната ръка на измерващия, но води до провеждане на много външни шумове.

Напомпайте балона бързо до ниво 20-30 mmHg над нивото, определено предварително чрез палпация. Започнете да изпускате бавно със скорост 2mmHg докато се появят тоновете.

Докато налягането се понижава, отчетете нивото на появяването на тоновете, приглушаването им и изчезването им. Докато се чуват пулсиращите тонове, скоростта на изпускане на напомпания въздух не трябва да се променя.

След последния тон напомпаният в маншета въздух се изпуска бавно в продължение на още 10 mmHg, за да се убедим, че не се чуват повече тонове, след което останалия въздух се изпуска бързо и пациентът се оставя в покой поне за 30 секунди.

Систолното и диастолното налягане трябва да бъдат записани веднага.

След поне 30 секунди се прави ново измерване на артериалното налягане. 

*Аритмията не представлява грешка при измерването, но може да даде грешни стойности, затова при аритмия трябва да се направят няколко измервания. 

При повечето хипертоници артериалното налягане, измерено в лекарския кабинет е по-високо от измереното през останалата част от деня. Ако измереното в лекарския кабинет налягане е повишено, а останалите стойности са нормални, се счита, че пациентът има „хипертония на бялата престилка”. При такава реакция пациентът често получава „свръхлечение”. Затова е важно измерването на артериалното налягане в домашни условия и стриктното му записване, се казва още в публикацията.