Всички ние сме ставали жертва на страховете и тревогите си – едва ли има по-силно и завладяващо усещане от тях. И ако понякога страхът е нещо ценно, което задейства защитните ни реакции и ни спасява в различни ситуации, то страхът може да бъде и това, което ни убива бавно.

Страхът всъщност е абсолютно нормално проявление на природния механизъм за създаване на мотивация и раздвижване – умствено и физическо. Без енергията на мотивацията ние не можем нищо да направим. Но не е полезно постоянно да живеем с негативна мотивация – изхабяваме се и не получаваме удоволствие. Затова трябва да се учим да живеем с позитивна мотивация. Това съветва психологът Ирина Недялкова в интервю за Venera.bg, посветено на страховете и справянето с тях.

Сериозни научни изследвания показват, че в едното си мозъчно полукълбо имаме петно на тревожността, а в другото – петно на удовлетвореността. При повечето хора петното на тревожността в кората на главния мозък е много по-активно от петното на удовлетвореността. Това означава, че всички ние живеем, водени от негативна мотивация, уточнява Недялкова.  

Това може да се промени

Хубавата новина е, че това не е константа и можем да го променим. Ако започнем да мислим повече в посока как да постигнем нещо, което желаем, а не в посока как да избегнем проблемите по пътя към тези постижения, постепенно активираме другото петно и то започва да става все по-активно. В един момент то взима превес и никога повече не се връщаме в предишното състояние, уверява психологът.

Това е еднократна работа

Ако успеем да преработим мисленето си така, че да спрем да се тревожим прекомерно много и прекомерно силно, ще започнем да живеем с удовлетворение от живота и с много по-висока ефективност. Това също е доказано, споделя Ирина Недялкова и уточнява – не да бягаш от проблемите, а да се стремиш към твоите цели. Това е принципът, който трябва да заложим в мисленето си.

Как да го направим:

Ирина Недялкова ни дава и няколко практически стъпки, чрез които да успеем да променим начина си на мислене и да преборим страховете си в зародиш.

Да се научим на самонаблюдение

• Психологът съветва да наблюдаваме кои са ситуациите, които ни тревожат.
• Каква емоция ги съпътства – това е другото нещо, за което да внимаваме. Дали става въпрос за страх в комбинация с раздразнение, тъга и така нататък.
• Каква мисъл предизвиква този страх или тревожност в нас. Всеки човек мисли на базата на факти и аргументи. Ние с лекота ще намерим аргументи, с които да подкрепим тревожната мисъл, разказва Недялкова.
• Контрааргументи – след като сме намерили аргументи в подкрепа на тревожната мисъл, започваме да търсим факти, които могат да присъстват или вече присъстват в тази ситуация и намаляват тежестта на тази вредна мисъл. Когато намерим тези факти, можем да изберем и по-правилно действие, разкрива специалистът.  

Ирина Недялкова е категорична – трябва да свикнем да наблюдаваме какво прави нашият мозък така, както наблюдаваме какво правят нашите крайници. „Има хора, които не наблюдават и крайниците си и в парламента си бъркат и в носа, да кажем. Познаваме такива хора“, шегува се Ирина. Но допълва – същото е с мозъка. По думите ѝ въпреки че ние нямаме тази култура, която имат в Япония и Китай, поне имаме религия, която постоянно ни призовава да наблюдаваме какво прави нашият мозък, за какво мисли, какви намерения ражда. Това е най-първата крачка – да се наблюдаваме.

Да поемем контрола

Втората крачка е да се научим да контролираме мисленето си. Това не е нещо, което ни е дадено по рождение. То е като умението да ходим, да пишем, дори да се храним с лъжица или да четем – нищо от това не ни е дадено по рождение. Ние го развиваме. Същото нещо трябва да правим и с мислите си – да ги наблюдаваме и да ги контролираме. Ирина Недялкова разкрива, че има само един начин да контролираме мислите си – чрез класическа медитация. „Това не трябва да се бърка с медитативните техники, те са страшно много – за успокоение на съзнанието или тялото, нервната система…хиляди са. Те също работят, ефективни са“, разкрива специалистът.

Най-общо за класическата медитация

Класическата медитация е наблюдение на един мисловен процес, който ти задаваш на мозъка си и настояваш той да се занимава само с този процес, докато ти не кажеш „стоп“. Хубаво е да отделяме ежедневно определено време за медитация, съветва психологът и дава примери – в йога медитират по 30 мин. два пъти на ден, в будизма – по 45 мин. поне два пъти на ден, в мюсюлманството е молитвата –  тя се прави по няколко пъти на ден и изисква строга концентрация в думите на молитвата. „В християнството се казва „заставайки за молитва, отхвърли всички други мисли, концентрирай се в думите на молитвата и ги повтаряй... Буквално те дават инструкция за медитация – за контрол върху мисленето“, споделя още Недялкова. Тя дава пример с Китай, където медитацията е въведена в училищата от най-ранна детска възраст: „Там, преди всеки урок, децата правят 5-минутна медитация. Така се учат да контролират мисленето си и в същото време тренират способността да концентрират вниманието си – способност, която при съвременния човек непрекъснато намалява“. Според Недялкова именно това е най-важната мозъчна функция, защото колкото по-дълго задържаме вниманието си върху една мисъл, толкова повече неврони се включват да я обслужват и толкова повече информация от подсъзнанието се включва, за да я реализира така, че да получим нужния резултат. По думите ѝ медитацията тренира добре и паметта, спокойствието и наблюдателността. „Когато медитираш, нервната система се възстановява много по-бързо и качествено, а покрай нея и целият организъм. Медитацията е като миенето на зъбите и трябва да бъде част от живота на всеки човек“, съветва специалистът.

Да „превключим“

Ирина дава пример със себе си и споделя кога за първи път е отчела, че вече може донякъде да контролира мислите си. Преди години се е разхождала по улицата, когато видяла кучешко изпражнение по средата на пътя. Започнала да се ядосва и да си представя какво би казала на стопанина на кучето, той какво би отговорил и след няколко минути се усетила, че сама е влязла в негативен филм. „Опа, какво прави мозъкът ми, ало! Въобще не искам повече да мислиш за това. Я да помислим какво да сготвим за вечеря. Мигновено превключих“, спомня си Ирина. Тя разказва, че сега вече подобни диалози почти не възникват в главата ѝ, а когато се зародят, тя мигновено ги изключва.  

Да се доверим

Следващата стъпка по пътя към справянето със страховете е изграждането на доверие – доверие към живота, към света, ако човек е вярващ, доверие към Бог. Това споделя още Ирина Недялкова и дава пример: „Във всички свещени писания пише, че всичко, което се случва с теб, се случва за теб.“ По думите ѝ не е достатъчно просто да вярваме в Бог. „Трябва да повярваш на Бог, че Той се грижи за теб. Ако ти изпраща болест, това е в твоя полза, ако ти изпраща катастрофа, която те спира от някакво движение нанякъде, това също е от полза за теб, ако ти изпраща някаква драма, и това е от полза“, разкрива още специалистът.  

Повечето хора живеят в това, което ги обкръжава тук и сега - тяхното поведение и начин на мислене е свързан с тези реалности, които постоянно се променят. „Но ние не отчитаме момента на промяната. В ежедневието си ние забравяме, че един ден ще умрем и това ще бъде границата между възможностите да вършиш промени и невъзможността да вършиш каквито и да е промени. Промяна може да се прави само докато си жив“, отбелязва още Недялкова.  

В заключение психологът споделя – всяко изпитание, което ни предстои и предизвиква страх, е просто възможност да научим нещо ново. „По-добре да минем през това изпитание, защото ставаме по-силни, по-смели, по-уверени и по-производителни.“ Физическата смърт не е толкова страшно нещо", споделя още Недялкова: „Духовната смърт е по-страшна. И ако ние живеем постоянно в страховете си, ние умираме постоянно."

Ирина Недялкова е родена през 1960 година в Русия, а от 1992 година живее в България. Има две омъжени дъщери и четири внука. А също и два добермана и колекция цветя…

Ирина е магистър по психология, завършила е Великотърновския Университет със специализация „Учител по дисциплините от философския цикъл“. Притежава и сертификат за хипнотерапевт от БАХХ. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоматика.

Ирина работи като консултиращ психолог и терапевт в направление цялостно развитие на личността, което включва:

• Личностна, професионална и семейна диагностика и консултации;
• Терапия на личностните разстройства: тревожни, депресивни, социални и обсесивни;
• Професионални обучения за развитие на soft skills умения.

Още за Ирина и нейната работа можете да намерите във Фейсбук страницата Съветите на психолога Ирина Недялкова.

Коментирай »