Всеки ден от живота си ние взимаме различни решения – какво да ядем, с кого да излизаме, как да отговорим на шефа си, на какво да посветим свободното си време и още много. Всички тези решения водят до конкретни последствия, които оформят качеството на нашия живот. Ако не смятаме живота си за идеален и искаме да подобрим някои неща в него, трябва да се научим да взимаме правилните за нас решения.

А как се случва това? За целта е необходимо да намерим и да променим своите негативни убеждения, които определят нашите избори. Това разкрива в интервю за Venera.bg психологът Ирина Недялкова. Тя е категорична - няма човек, който да не носи в себе си едни или други негативни убеждения.  

Как се зараждат негативните убеждения

Те често се появяват в ума ни, когато още не сме се научили да мислим критично и лесно приемаме за истина негативните убеждения на другите хора особено ако те са толкова значими за нас като родителите и роднините ни.

Всички тези са убеждения, които родителите ни сами са получили в ранна детска възраст, често ги интегрират в житейската си философия, без да ги подлагат на критично мислене, което така или иначе не е много лесно. Затова психологът съветва – не трябва да им се сърдим, те ни дават тези убеждения, тези правила, за да ни предпазят в живота ни. И понякога те наистина ще сработят, но ние ги наричаме негативни, защото в повечето ситуации, ни ограничават. Другото наименование на негативните убеждения е безадаптивни – не ни дават възможност да се адаптираме в конкретна ситуация. Недялкова разкрива и 11 от най-често срещани такива послания, които родителите внушават на децата си. 

11 често срещани родителски негативни убеждения 

1. Недей!

Недей, не прави това или онова, защото няма да успееш. Освен това може да сгрешиш или да пострадаш. А това формира самооценка и създава определено отношение към действието като цяло.

🔴Често срещани реплики:  „О, недей, ще се опариш“, „ще се счупиш“, „ще паднеш“, „ще се нараниш“ и т.н.

2. Не бъди!

Не бъди! Изчезни! Това е едно послание, което звучи много жестоко, но често родителите го изпращат на децата си. Те го правят несъзнателно със своите забележки и в моменти, в които са в лошо настроение или са много заети и нетърпеливи. Когато детето има повишена потребност от внимание, не получава достатъчно, то започва да привлича вниманието с постъпки, на които родителят задължително ще реагира, а именно - започва да прави бели. Тогава посланието "не бъди" може да звучи много внушително, а детската психика да го запомни за цял живот.

🔴Често срещани реплики: „Моля те, махни се, че пречиш“, „моля те остави ме на мира“, „хайде само да си свърша нещата, нямам време, отиди някъде“ и т.н.

3. Не се привързвай!

Не се привързвай, не се сближавай, защото ще изгубиш, защото ще пострадаш, защото ще боли. Това внушение най-често идва, когато родителят проявява непостоянство в емоционалното си отношение към детето или дори го иронизира. В един момент той е привързан към детето, в следващия момент се дистанцира от него. Това, разбира се, има отражение в поведението на човека в зряла възраст с обкръжаващите и не води до добри последствия. Човекът става дистанциран, емоционално студен, защото не иска да пострада, трудно се привързва, защото го е страх, че ще загуби, че ще го боли. Това е и една от причините за зараждане на страха от обвързване, посочва още специалистът. 

🔴Често срещана реплика: „Кой си ти, че не се сещам“.    

4. Не бъди значим!

Не бъди значим, защото ще носиш по-голяма отговорност. Често родителите правят това внушение на децата си с различни забележки. Те пораждат у него страх от поемане отговорност и той се пренася в зряла възраст.

🔴Често срещани реплики: „Защо все изпъкваш“, „поемаш голяма отговорност“, „можеш да се изложиш“, „може да пострадаш“.

5. Не бъди емоционален!

Това убеждение идва, когато родителите осъждат ярко проявените емоции в детето, особено при момчетата. Ако то има по-силен темперамент, ще плаче повече, по-силно и по-ярко, ще се гневи, ще агресира, ще се радва, ще се смее като лудо. Забраната за емоции в ранна възраст може да се окаже негативно убеждение и възрастният да се превърне в „човек в чекмеджета“, който не проявява нормалната си емоционалност.

🔴Често срещани реплики: „Не реви като момиче“, „трябва да си по-сдържан“, „не викай“, „не се смей така“ и т.н.

6. Не бъди дете!

Нормално е децата да правят бели, защото това е естественият процес на развитие на принципа „проба-грешка“. Ирина Недялкова е категорична – ако им забраняваме да бъдат деца, по-нататък в живота те няма да могат да се отпускат и ще се сдобият с качества като нерешителност, неувереност, несигурност.

🔴Често срещани реплики: „Не бъди дете“, „достатъчно си голям за това или онова“, „вече си голям, не бива да правиш бели“.

7. Не пораствай!

Това е обратното убеждение на предишното. Ти е един вид предупреждение към детето да не бърза да пораства, защото ще изгуби емоционалната близост със значимите си хора, тяхната закрила. Ако остане като убеждение, това води до склонност на човека да използва другите максимално. Психологът дава пример – често забелязваме в нашето общество хора, които не са никак зрели за годините си – отхвърлят отговорности, не искат самостоятелност, вкопчват се в родителите си или в човек, когото могат да използват – най-често половинката си. 

🔴Често срещани реплики: „Много пък знаеш“, „твърде си уверен в себе си“, „много ти порасна работата“.

8. Не бъди успешен!

Парадоксално е, защото уж всеки родител иска детето му да успее в живота, но често несъзнателно му залагаме именно това убеждение. Тук внушението е, че твърде успешните хора стават жертва на завист, омраза и търпят различни щети.

🔴Често срещани реплики: „Защо ще си купуваш модерна дрешка, само ще ти завиждат“, „недей да изпъкваш толкова, ще те намразят“ и т.н. 

9. Не бъди себе си!

Това е много неприятно, но и много разпространено негативно убеждение, посочва психологът. То най-често се проявява в сравнения с другите. Посланието обикновено е – „подражавай на другите, не бъди себе си“.

🔴Често срещани реплики: „Ето виж Кольо, има 6 по математика“, „виж Светлана колко е добричка и как споделя, а ти – не“ и т.н.

10. Не мисли!

Това убеждение носи редица негативни последици. То най-често се проявява в подценяване на детето. Посланието обикновено е, че другите знаят повече от теб.

🔴Често срещани реплики: „Ти пък кой си да даваш решения“, „за кой се помисли, че да ме поучаваш, „не мисли много, а ме слушай“, „недей много да знаеш“ и т.н. 

11. Не желай!

И това е много разпространено убеждение. От една страна е справедливо детето да знае, че не може да има всичко, което поиска. Но така можем и да формираме убеждението, че да искаш повече е лошо, предупреждава специалистът. А всъщност животът е постоянно развитие от малкото към по-голямото. Нормално е да искаш повече. Въпросът е каква ценностна система ще дадем на детето – дали ще го направим консуматор или творец.  

🔴Често срещани реплики: „Защо постоянно искаш нещо“, „не ти ли стига това, което имаш“, „имаш достатъчно“, „какви са тези претенции“ и т.н. 

Негативните убеждения се придобиват не само от родителите и възпитателите. Те могат да възникнат и на базата на собствен травматичен опит, особено в ранна детска възраст. Тогава сме най-уязвими, защото представата ни за света е много ограничена и можем да си направим изводи, които да се превърнат в негативни убеждения. А те ще ни ограничават и като възрастни, казва Недялкова.  

Как работят негативните убеждения

Негативните убеждения са правила, върху които мозъкът на човека изгражда съответните поведенчески схеми. Специалистът онагледява процеса с конкретен пример. Модерните корпорации имат свои вътрешни правила, които обслужват процесите в корпорацията. На база на тях се създават процедури, схеми. Когато се случи някакво обстоятелство, служителят може да приложи съответната процедура, опирайки се на определено правило. Така работи и човешкият мозък. Това е един еволюционен момент. Ако започнем да обработваме всяка ситуация в живота си така, сякаш е изключителен момент, ще загубим много време, няма да се придвижваме към своите цели и може дори да загинем. Затова еволюцията ни е дала този механизъм – от самото възникване на живота - още от корема на майката, мозъкът започва да създава определени правила, въпросните убеждения за живота. Известно е, че ако майката се храни с дадена храна, детето ще я предпочита, ако майката е сова или чучулига, детето го наследява, ако майката е склонна към прекомерно изхвърляне на стресови хормони, това ще го има и при детето. 

Този процес това продължава през целия ни живот. Мозъкът изучава правилата, създава си убеждения. На база тези убеждения, той изгражда процедури, поведенчески схеми и гледа във всяка ситуация да се опира на тях. Това обаче пречи особено когато тези убеждения са негативни, категорична е Недялкова.

Как да се отървем от негативните си убеждения

Ако искаме да напредваме в живота, трябва да разберем на база на какво правим изборите си и взимаме решенията си, и защо получаваме такива резултати.

Ирина Недялкова споделя метод/алгоритъм в няколко стъпки, който би могъл да ни е от помощ в битката с негативните убеждения. Най-добре е това да се прави чрез записване:  

1. Записваме някаква наша цел.  
2. Мислейки за нея, си задаваме въпроса – „Защо още не съм я постигнал?“  
3. Записваме отговора – „Защото…“ Във всеки отговор стои нашето ограничаващо убеждение.
4. Избираме едно от тях и задаваме следните въпроси: 

• Наистина ли това е така?  
• Защо аз съм убеден в това?  
• Мога ли аз да греша по отношение на моите убеждения?
• Има ли хора, които в същата ситуация мислят по друг начин?  
• Защо моето убеждение е грешно? -  тук трябва да намерим примери от живота, които доказват, че убеждението е грешно.
• Имало ли е случаи, в които съм мислел по друг начин?  
• Какво мога да направя, за да има повече такива случаи, в които да мисля по друг начин?

      5. На база на този анализ формулираме новото си убеждение. За целта отговаряме на тези два въпроса:

• Какво ново убеждение ще ми помогне да постигна своята цел?
• Какви хора ще ми помогнат да се уверя, че новото ми убеждение е справедливо?   

      6. Повтаряме същия алгоритъм за останалите убеждения.  

Афирмации и аформации – еволюционното копче

Другият начин за преодоляване на негативните убеждения е чрез така нареченото „препрограмиране“ чрез позитивни утвърждения. Това се постига с повтаряне на нови и положителни убеждения, които да ни направят по-можещи, по-силни и по-адаптивни. Това са кратки положителни фрази. Наричат се афирмации. Те могат да бъдат стотици, дори хиляди. Всеки избира тези, от които се нуждае.

Силата на утвържденията: 6 положителни фрази, които ще променят живота ти

Напоследък е актуална и темата за аформациите. Аформация е, когато формулираме позитивното убеждение във въпрос. Такива примери също има безброй, но ето няколко:

• Защо аз ще постигна здравословно тегло?
• Защо ще се справя с тази задача?
• Защо ще успея да изнеса тази презентация?

Доказано е, че когато мозъкът чува въпрос, дори и зададен от нас самите, той се активира веднага да търси отговор, разкрива Недялкова. По думите ѝ това е един вид еволюционно копче. „Всички имаме навика, когато ни питат нещо, да отговаряме. Това е толкова силен навик, че понякога се ползва от различни мошеници, манипулатори“, предупреждава тя. Човек може да избере позитивни убеждения или подобни въпроси и да си ги задава регулярно.

Колко време ще отнеме

На финала психологът отговаря и на един от най-важните въпроси. Колко време е нужно, за да променим някаква наша нагласа или начин на мислене? Доказано е, че един навик се формира в продължение на 3 седмици и се укрепва за 40 дни. „Това го е доказал Павлов със своите изследвания върху кучета. Ако човек иска да си изгради някакъв навик, трябва да работи последователно, за да си създаде убеждение или утвърждение“, заключва Недялкова. Добрата новина е, че чрез постоянство можем да успеем и сами да формираме нужните ни навици и убеждения.   

Ирина Недялкова е магистър по психология, завършила е Великотърновския Университет със специализация „Учител по дисциплините от философския цикъл“. Притежава и сертификат за хипнотерапевт от БАХХ. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоматика.

Ирина работи като консултиращ психолог и терапевт в направление цялостно развитие на личността, което включва:

• Личностна, професионална и семейна диагностика и консултации;
• Терапия на личностните разстройства: тревожни, депресивни, социални и обсесивни;
• Професионални обучения за развитие на soft skills умения. 

Още за Ирина и нейната работа можете да намерите във Фейсбук страницата Съветите на психолога Ирина Недялкова.

Коментирай »