Всички ние допускаме грешки и това не е чак толкова страшно, стига да успеем да ги признаем пред себе си и да научим урока си. Малко по-сложно стоят нещата с грешките, които не знаем, че допускаме. Затова днес обръщаме внимание на най-често срещаните когнитивни разстройства. В интервю за Venera.bg психологът Ирина Недялкова разяснява какво представляват те и ни дава ценни съвети към всяко от тях.

Когнитивните разстройства всъщност са грешки на възприятието, които често ни карат да виждаме ситуациите от живота си необективно. Всички те водят до негативни емоции и неправилни преценки. А зад тях стоят базовите негативни убеждения, за които ви разказахме с Ирина.

Как да се освободим от негативните убеждения, които ни пречат и ни правят нещастни

Най-добрият начин за преодоляването на тези негативни убеждения и на когнитивните грешки е терапевтичният – чрез прилагането на професионалните техники, които се използват от специалистите, разкрива още психологът.

Катастрофално мислене

Катастрофалното мислене се проявява, когато възприемаме дадена ситуация като непоправима, безнадеждна, прекомерно значима, без изход.

💡 Съвет: От всяка ситуация има изход. Невинаги е най-желаният, но винаги е изход.

Дихотомно мислене/ Черно-бяло мислене.

Дихотомното мислене е, когато определяме дадена ситуация като категорично добра или категорично лоша, като крайно вредна или изцяло полезна.

💡 Съвет: Знаем, че в света има много оттенъци, така е и с всичко, което ни се случва. Няма нито една ситуация в живота, от която да не можем да се възползваме.

Свръхгенерализиране

Свръхгенерализиране е, когато на базата на един или два факта правим генерален извод. Това може да важи за всяка сфера от живота. Проявява се и в отношенията ни с хората. Например решаваме, че даден човек не е подходящ, защото…нещо си – списъкът тук може да бъде безкраен. А човек не може да бъде само добър или само лош.

💡 Съвет: Психологът съветва да преодоляваме свръхгенерализирането чрез два прости въпроса:

• Как ще гледам на тази ситуация след 5 години?
• Какво бих посъветвала друг човек в подобна ситуация?

Персонализиране/егоцентризъм, перфекционизъм

За персонализиране говорим, когато човек е убеден, макар и несъзнателно, че това, което му се случва зависи само от него. Някои хора дори се поставят в центъра на вселената. Тази когнитивна грешка може да е заложена още от детството, когато родителите са ни казали, че сме виновни, че сме паднали например или, че сме изкарал четворка, а не шестица, защото е трябвало да се подготвим по-добре. Това се проявява по различни начини в живота на възрастните. Случвало ли ви се покрай вас да мине намръщен човек и вие веднага да решите, че се мръщи на вас или че сте виновни, пита Недялкова.

💡 Съвет: Тук психологът дава за пример „синдрома Адел“. Дъщерята на френския писател Виктор Юго – Адел Юго се влюбила във военен, който обаче я разлюбил. Тя продължила да го преследва, защото смятала, че от нейните усилия зависи да си върне отношенията. В крайна сметка тя развила шизофрения.

Трябва да приемем, че в живота не всичко зависи от нас. И да си припомним една от най-важните добродетели – смирението. Психологът ни съветва да не забравяме, че ние сме част от света и се движим заедно с него, по неговите правила и спрямо неговите обстоятелства. По думите ѝ това решава страшно много проблеми, защото започваме да си даваме сметка, че светът е с нас, а не срещу нас.

Строги правила

Много хора държат на строгите правила и настояват ограниченията да се спазват на всяка цена. Те дори изпитват непоносимост към заобикалянето им. Такива хора смятат, че няма никакво оправдание за нарушаването на забраните. Те дори може неволно сами да нарушат някакво правило, но ясно ще видят, ако друг го направи и много ще се подразнят. Това отношение към правилата също може да ни е заложено от детството.

💡 Съвет: Да опитаме да влезем в обувките на „нарушителя“, за да разберем защо постъпва по даден начин. Всеки от нас иска да бъде добър, казва психологът. Тя уточнява, че когато човек прави нещо, той има съображения за това. Тук Недялкова дава пример със системата на Макаренко, която се основава не толкова на ограничения и наказания, колкото на мотивация и надъхване към по-правилното поведение. Тя съветва вместо да осъждаме грешките на околните, да се опитваме да доказваме, че другото е по-ефективно.

Етикетиране

Тази когнитивна грешка донякъде напомня на свръхгенерализирането. Тук като пример Недялкова дава реална история на свой пациент, чиято майка му се разсърдила и го нарекла зъл егоист. Той останал сериозно травмиран от факта, че толкова близък човек му поставя такова тежко определение. Това етикетиране на хората води до внушения, че те са именно такива, разкрива психологът.

💡 Съвет: Никога да не забравяме, че всеки човек е много повече от един етикет, какъвто и да е той. Всяка ситуация е много повече от един етикет, какъвто и да е той.

Четене на мисли

Хората сякаш често очакваме околните буквално да четат мислите ни. Това е най-често разпространената грешка на възприятията, която създава много проблеми в общуването. „Той трябваше да разбере“, „трябваше да се досети, да знае“…Той няма подобна компетентност, категорична е Недялкова.

💡 Съвет: Нужно е да приемем, че не всеки човек е емпат, а и самите ние невинаги усещаме правилно хората. Животните например са много по-интуитивни от хората, те умело анализират невербалната комуникация. А хората сме създадени, за да общуваме с думи, не с мисли.

Игнориране на позитивното /Негативно мислене

Негативното мислене се разпознава у хора, които във всяка ситуация първо ще видят възможните проблеми. Случвало ли ви се е да споделите свое намерение, а отсреща отговорът да е, че то няма да се случи, защото… Големите корпорации имат цели отдели, които изследват защо нещо няма да се случи, но после взимат мерки, за да предотвратят провала, разказва специалистът.

💡 Съвет: Един такъв негативен съвет никога не е излишен като предупреждение, казва Недялкова, но не трябва да допускаме да се превръща в убеждение. И да не забравяме – няма невъзможни неща.

Преувеличаване

Тази когнитивна грешка е подобна на свръхгенерализацията, но е в по-лека степен. Като цяло хората сме склонни да преувеличаваме нашите потребности, заслуги, значението на един факт за сметка на друг.

💡 Съвет: Да се стремим към повече обективност и да наблюдаваме внимателно себе си в ситуации, в които е възможно да преувеличаваме.

Селективно мислене

Селективното мислене се проявява, когато избираме само тези факти, които отговарят на нашите нагласи и игнорираме другите. Често се случва да си наумим, че нещата стоят по даден начин. Тогава сме готови да виждаме само това, което доказва нашата теза, пропускайки не по-малко значими доказателства за това, че може би грешим.

💡 Съвет: И тук съветът е да се стремим към повече обективност. И да се опитваме да видим цялото многообразие, което се съдържа във всяка една ситуация, и едва тогава да правим изводи. 

На финала Ирина Недялкова ни предоставя и практичен начин за справяне с когнитивните грешки.

Дневник на негативните емоции

Дневникът на негативните емоции е познат като дневник на когнитивното оспорване в професионалната литература. Трябва ни таблица с шест колони. Ето и пример как може да изглежда таблицата:

Описваме накратко ситуацията, в която сме изпитали негативни емоции.

Описваме емоциите. Те могат да бъдат няколко. Избираме най-силната.

Описваме каква мисъл е породила тази силна емоция, задавайки си въпроса: „Какво си казах, за да се почувствам така?“

Даваме факти или аргументи, които потвърждават тази мисъл.

Даваме контрааргументи, които противоречат на тази мисъл.

Резултат: Готови ли сме да променим негативната мисъл, породила тези емоции.

Добре е таблицата да се попълва всеки ден, за да се научим да следим емоциите си по-добре, разкрива още психологът.

Ирина Недялкова е магистър по психология, завършила е Великотърновския Университет със специализация „Учител по дисциплините от философския цикъл“. Притежава и сертификат за хипнотерапевт от БАХХ. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоматика.

Ирина работи като консултиращ психолог и терапевт в направление цялостно развитие на личността, което включва:

• Личностна, професионална и семейна диагностика и консултации;
• Терапия на личностните разстройства: тревожни, депресивни, социални и обсесивни;
• Професионални обучения за развитие на soft skills умения. 

Още за Ирина и нейната работа можете да намерите във Фейсбук страницата Съветите на психолога Ирина Недялкова.

Коментирай »