Ревността е естествено чувство, което всеки човек може да изпита. То се среща дори при животните. Ревността има различни проявления, но едно е сигурно – тя винаги е болезнена. Така психологът Ирина Недялкова определя една от често срещаните емоции, която има способността да разруши и най-здравата връзка между хората.

В интервю за Venera.bg Недялкова разкрива на какво се дължи ревността, как се заражда това чувство и най-важното – как можем да я ограничим. Но преди това ни разкрива история, която онагледява как контролът и ревността могат да оставят своите щети във връзката.  

Преди много години с психолога се свързва млада жена, която споделя, че мъжът ѝ не се държи така, както тя би искала. И двамата не можели да отговорят на изискванията на другия. Партньорът ѝ очаквал тя да присъства във всички сфери на живота му и да бъде човек, на когото той може да се опира. „Тя дори се разболя тогава от едно неприятно заболяване, което беше свързано с нейното физическо и психическо изтощение. Стана ясно, че трябва и с него да се работи. Той се появи на 2, 3 консултации, естествено разказа за своите претенции и оплаквания. Когато разбра, че той трябва да полага някакви усилия, спря да идва на консултации“, разказва Недялкова. В продължение на няколко години дамата периодично посещавала психолога, но така и не се е подложила на терапия. „Той страшно я контролираше и ревнуваше, искаше тя постоянно да е до него, не ѝ даваше да диша. Последното, което я посъветвах, беше да помисли как се е оказала в тази ситуация и защо не може да я напусне. Тогава тя обясни, че причините са финансови. Посъветвах я да реши проблема и тя намери достатъчно ефективен начин, като започне работа, която да не е свързана с него“, казва още специалистът. И продължава историята си: „Когато тя трябваше да дойде, за да обсъдим подробностите, аз ги заварих двамата до вратата ми. И двамата в много лошо емоционално състояние – той плачеше, тя викаше. Поканих ги да влязат и разбрах, че не мога да водя консултации, защото при тях, освен взаимни обвинения, нищо не се получаваше и го помолих да излезе. Казах, че тази консултация е поръчана от нея, затова аз ще работя сега с нея. На вратата той попита може ли сам да запише час. От тогава работя с него. За разлика от нея, той е много последователен“.

Основният проблем на съпруга била неговата натрапчива ревност, той дори следял жена си, подслушвал я и проучвал всяла нейна крачка. „За съжаление, заради състоянието, в което той се намираше вече доста продължително време, неговият бизнес се беше влошил ужасно“, разкрива още Недялкова. „Практически, когато започнахме с него постоянните консултации, той беше не на нулата, а дълбоко под нулата. И не можеше да мисли за нищо, освен как тя да не напусне, как да не изчезне от неговия живот, как да я контролира, беше страшно против жена му да започне тази работа на другото място. А тя определено вече се бореше за своето оцеляване.“ С помощта на психолога, той се съгласява за новата работа на жена му, която в крайна сметка се оказва много успешна. „Работейки с него, успях да му помогна да започне да контролира своите мисли, които 24 часа бяха обърнати към това какво прави тя, и да се върне към своята професионална дейност“, допълва специалистът.

След почти две години работа със семейството и двамата успели да постигнат финансово благополучие. Той дори съумял да контролира желанието си постоянно да изисква от жена си. Което пък от своя страна помогнало да се обърне нейното отношение към него – станало по-спокойно и по-дружелюбно. Сега те са една достатъчно благополучна двойка, казва Недялкова.

Не всички двойки, ставали жертва на ревност във връзката си обаче, могат да се похвалят с подобна щастлива развръзка.

Какво всъщност е ревността  

Ирина Недялкова описва ревността така – чувство, което се появява при човека, но и при животните, когато се нарушава неговата потребност от обич. А тя включва целия спектър човешки потребности – безопасност, сигурност, привързаност, значимост, възможност за себереализация и всички физиологични потребности. Любовта е нещо, без което дори децата не растат, казва психологът.  

Всеки от нас, когато усеща заплаха за намаляване на вниманието, обичта, значимостта, изпитва това чувство и предприема определени действия, за да ограничи поведението на другия човек и да го фокусира пак върху себе си.

А има и хора, които твърдят, че никога не са изпитвали ревност. Може да има различни и най-индивидуални причини за това, разкрива терапевтът. И дава като пример хората, които по принцип не изпитват чувства – „те също са нужни хора в обществото, но ние ги наричаме социопати, като им приписваме определена патология“, посочва Ирина Недялкова. По думите ѝ те са независими от емоции, понякога играят емоция, при това много добре я пресъздават, но тя не ги докосва. Тази патология може да се проявява в по-малка или в по-голяма степен. Общуването на другите с тях е много трудно, казва психологът и съветва просто да помним, че всички сме различни.  

Според нея друга причина за тоталната липса на ревност може да е вид завишена самоувереност, която също да е патологична. Тя също може да се проявява при хора с определен вид психични разстройства – например нарцистично разстройство, допълва специалистът. Това, че не го показва, не означава, че този човек не взима под внимание обективните причини за ревност, той просто не демонстрира емоция, дори я отрича. Но за разлика от социопата, той я изживява и тя го наранява.

Ирина Недялкова изброява три вида ревност - според степента, в която тя се проявява:  

👉Ревността може да бъде адекватна на ситуацията, когато усещаме, че губим нещо ценно и искаме да го върнем.

👉Ревността може да бъде и неадекватна – когато припознаваме в ситуацията нещо, което е по-скоро наше виждане, усещане, а не реалност. То се случва на база на нашия опит, често детския травматичен опит, разкрива още Недялкова. Тя допълва: „Ако имаме такъв травматичен опит, дали от детството, дали от осъзната възраст, имаме задължение пред живота да го преработим – да върнем своите мисли в нормалните параметри. Иначе целият ни живот се изкривява под това болезнено мислене“.

👉Ревността може да бъде и патологична.  

❗Ако често изпитваме болка от ревност, трябва задължително да обърнем внимание и да изясним причината, да разберем откъде идва, съветва психологът. 

Как се заражда ревността 

Причината да изпитваме ревност винаги е индивидуална и е свързана с нарушените потребности. Дали в детството или в по-късния период – има нещо, от което имаме нужда, но не умеем да си го набавим сами.

Ревността може да бъде свързана и с особености на партньора, когото ревнуваме, казва Недялкова и дава пример: „Някои хора изпитват безпомощност с партньора си и това ги лишава от възможността да погледнат на нещата по-балансирано и да видят това, което пише в Библията например – „Всеки човек, който идва при теб, идва за теб.“ Той идва, защото ти имаш някакъв проблем и чрез него може да разбереш какъв е той. Често избираме партньор, който е свързан с проблема“.

Най-често децата на алкохолиците или зависимите си обещават, че никога няма да се обвържат с партньор с подобни проблеми. А всъщност в по-голямата част от известните случаи, те правят точно това. Този феномен има абсолютно ясно обяснение, посочва специалистът – детето копира поведението на родителя от неговия пол във връзката. Когато майката, да кажем, е беззащитна пред проблемите на бащата или дори ги отключва в него с поведението си, поведенческият модел е заложен и в дъщерята. Това става неосъзнато.

Така чувството за ревност може да ни подскаже много и винаги трябва да му обръщаме внимание особено ако го изпитваме често и става неконтролируемо, съветва психологът. Най-оперативно трябва да се действа именно в случаите на неадекватна, прекомерно болезнена, патологична ревност. При това положение най-добре е да отидем при специалист и да работим с него. Ако не можем да го направим, има и начин да работим сами. А за целта трябва да си дадем сметка, че проблемът се крие повече в нас, отколкото в другия човек.  

Как да работим върху ревността си сами

✅Първата крачка, която Недялкова препоръчва, е да трябва да се направи анализ, по възможност писмен, на началото на отношенията с човека, към когото изпитваме тази неадекватна ревност. За целта е нужно да си припомним какво ни е привлякло в този човек още в началото на запознанството ни – от какво сме се възхищавали, какво сме харесали. Така сами можем да стигнем до извода от какво сме имали нужда и какво сме потърсили в него. Има различни варианти, а това са само част от тях:

• Умението му да създава стабилност, безопасност (както в описания в началото случай)
• Може да е свързано с желанието ни да бъдем обгрижвани
• Може да сме намерили човек, за когото сме значими, дори елементарното – някой е поискал да ни чуе. Защото не всички сме имали възможност да бъдем чути в детството си и да будим възхищение, допълва експертът. 
• И за съжаление, дори в нашия цивилизован свят, все още за много жени това е потребността от финансово благополучие. При мъжете това е по-рядко.
• Всичко това е в допълнение на сексуалното привличане. Понякога физиологическото привличане е толкова силно, че дори е достатъчно, за да бъдем с някого, казва Недялкова. И разкрива: „В момента разглеждам точно такъв случай – той е 34-годишен, тя е абсолютен нарцисист, според описанието на поведението. Сега го напусна, продължава жестоко да го преследва. И независимо от това, че той страда, както и семейството му и неговото дете, той ми казва, че нещо още го привлича. Защото те са имали много хубави сексуални отношения.“

✅След като сме направили анализа на миналото, трябва да помислим и за настоящето – какво ни плаши най-много като загуба. От какво се страхуваме, че ще се случи, ако наистина изгубим човека, когото ревнуваме. Тук Ирина изброява и няколко възможни и често срещани подобни страхове:  

• Страх от самота
• Страх от унижение
• Загуба на самооценка,
• Страх да не изгубим материално благополучие, статут  

✅Накрая трябва да потърсим връзката. Много често, независимо от това, че всеки човек през годините укрепва, развива се, остават моменти, слепи петна, в които не успяваме да се развием достатъчно. Тогава е най-добре да се потрудим, за да поправим този пропуск, съветва специалистът. Тя споделя, че често работи с двойки, които имат проблеми във взаимоотношенията. Не са малко случаите, в които, ако жената е в по-слаба финансова позиция, тя започва да мисли и да утвърждава пред себе си и другите, че е с този човек, защото няма как да се справи без него, няма къде да отиде. А това естествено поражда в него отвращение и тези отношения започват да изглеждат безнадеждни. „Затова често подсказвам как зависимият човек може да излезе от тази зависимост. А тя поражда и съзависимост, ние ги наричаме садомазохистични отношения. За да усетим истински взаимоотношения, трябва да опитваме да избягваме каквито и да е зависимости“, категорична е Ирина Недялкова. И разкрива как изглежда такъв тип зависимост от партньора – това е, когато смятаме, че само с него можем да правим определени неща, като да пътуваме, да излизаме по ресторанти, да посещаваме партита, а без него – не можем. „Имах такъв случай. Тя разбра, че е с него само заради социалния живот. Макар да се страхуваше, взе решението да се раздели с него. Това за нея беше много голям страх и ужас, но го направи. Организира си социалния живот. Започна да ходи на лекции, курсове, изложби, които нея я интересуват. Понякога и сама ходи, но получава удовлетворение. След като се раздели с него, много бързо си реши и професионалните проблеми“, разказва психологът. И обобщава: Да открием проблем в себе си е голям късмет, защото само от нас зависи дали можем да го решим.

Кой е виновен за ревността 

Често проблемът не е само в нас, а в човека до нас. Тогава какво правим? Недялкова отговаря – пак търсим своя проблем и опитваме да го решим. И едва тогава започваме да следим дали се променя неговото поведение. Ако става дума за брачна двойка, най-добре е двамата да ходят на терапия и успоредно да се движат напред и да израстват. Това казва още тя и припомня трите причини в семейната терапия, поради които връзката трябва да бъде прекратена – насилие, зависимости, които партньорът не иска да лекува, и различна скорост на израстване (духовно, интелектуално, емоционално…)  

Човек трябва да поема отговорност и да опитва да се справи самостоятелно с ревността си. Едва тогава ще му бъде ясно дали поведението на партньора трябва и може да бъде променено, казва терапевтът. Когато я няма зависимостта, е много по-лесно да вземеш решение дали да останеш с него или да потърсиш някой, който повече отговаря на твоите желания.  

Недялкова разкрива и една аксиома от психотерапията: „Човек никога не притежава нещо, което не му върши работа. Ако ти притежаваш завишено чувство на ревност, то те води към твоите недостатъци. Но някои са много дълбоко скрити и трудно можем да ги признаем. Например вторичната изгода от ревността в двойката е флирт, който прави връзката разнообразна и интересна. Някои двойки, без тази ревност, просто биха се разделили от скука. Това пак е свързано с проблема, че много хора не умеят да се обичат и да общуват по друг начин. Но трябва да помним, че в природата всяко нещо има много начини да бъде използвано и няма нищо безполезно или безсмислено. Просто ние понякога обезсмисляме нещата, като ги използваме по неправилния начин“, обобщава специалистът.

Ирина Недялкова е магистър по психология, завършила е Великотърновския Университет със специализация „Учител по дисциплините от философския цикъл“. Притежава и сертификат за хипнотерапевт от БАХХ. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоматика.

Ирина работи като консултиращ психолог и терапевт в направление цялостно развитие на личността, което включва:

• Личностна, професионална и семейна диагностика и консултации;
• Терапия на личностните разстройства: тревожни, депресивни, социални и обсесивни;
• Професионални обучения за развитие на soft skills умения. 

Още за Ирина и нейната работа можете да намерите във Фейсбук страницата Съветите на психолога Ирина Недялкова.

И други ценни съвети съвети от психолога: 

10 грешки, които не знаем, че допускаме… И как да се справим с тях

Наръчник за мащабно мислене: Как да бъдем успешни през новата година

Как да се освободим от негативните убеждения, които ни пречат и ни правят нещастни

Изблиците на гняв: Защо се случват, можем ли да ги овладеем и как 

Трикомпонентната любов: Каква е идеалната връзка и как да я постигнем

Да си тръгна или да остана? Как да изградим щастлива връзка

Да приключим с тревожните мисли: Ето как да ги овладеем в 7 стъпки

Коментирай »