Новелите „Чуй песента на вятъра/Пинбол“ се раждат старомодно - писани са първо на ръка, после на пишеща машина.

През пролетта на 1978 година младият Харуки Мураками, тогава собственик на джаз бар в Токио, сяда на масата и дава тон на фантазията си.

През историята за съзряването на двама млади мъже – анонимния разказвач и неговия приятел Плъха – двете ранни новели представят необичайно реалистичен за творчеството на писателя разказ за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, но вече съдържат и особеностите на неговия по-късен стил.

Дистанцираният и безстрастен повествовател нерядко е в ярък контраст с поведението на другите герои, а силно интроспективният разказ е изпъстрен със сюрреалистични елементи, които създават характерната атмосфера на литературния свят на чародея Мураками.

„Чуй песента на вятъра“ (1979) и „Пинбол“ (1980) са началните две книги от поредицата за Плъха, в която следва романът „Преследване на дива овца“ (1982) и своеобразният епилог „Танцувай, танцувай, танцувай“ (1988).

За автора

Харуки Мураками е роден в Киото през 1949 година в семейство на преподаватели по японска литература.

От малък е обсебен от западната литература - тази страст бележи цялата му творческа кариера, в която се забелязват влияния от Вонегът, Бротиган, Чандлър, Кафка, Хесе.

Още първата му книга „Чуй песента на вятъра“ (1979) е отличена с престижна награда.

Освен писател Харуки Мураками е и виден преводач, прехвърлящ на английски текстове на Фицджералд, Пол Теру, Капоти и Ървинг.

Литературата на Мураками е като калейдоскоп на всички обществени гангрени, вселена, отразяваща ярко отблясъците от счупеното минало и „прекършените прегръдки“ на настоящето, литература, която рециклира отговорността на XX век за всичко, което се случва днес, но и осъзнаваща, че нищо не може да спре шеметната инерция на това хилядолетие, което позна удоволствието, но загуби задоволеността.

Коментирай »