Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на здравеопазването в световен мащаб. Доказано е, че тютюнопушенето е основният рисков фактор на заболяването, включително и пасивното тютюнопушене. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, използвани в домакинството и за отопление, както и промишления прах и химически агенти като пари и дим. Това съобщават от Министерството на здравеопазването.

Симптоми на заболяването са наличието на хронична кашлица с или без отделяне на храчки, затруднено дишане при усилие или в покой, както и данни за наличие на рискови фактори. При всички случаи диагнозата трябва да бъде потвърдена и чрез функционално изследване на дишането – спирометрия, назначено от специалист. Необходимо е също да се направи и рентгенография на белите дробове, за да се изключат други белодробни болести със сходна симптоматика, уточняват още от министерството.

Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища - частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда. Това се казва в публикация в сайта на Регионалната здравна инспекция във Велико Търново.  

Какво е Хронична обструктивна белодробна болест.

• Хронична, защото не може напълно да се излекува.
• Обструктивна, защото има стеснения на дихателните пътища.
• Белодробна, защото е на органа, отговорен за дишането.
• Болест, защото уврежда здравето на човека

Ориентировъчна проба за състоянието на белодробната функция в домашни условия:  

Вдишайте максимално, след което издишайте възможно най-бързо. Ако това се случи за 4 секунди или по-малко, вие нямате ХОББ. Ако обаче след максимално вдишване форсираното ви издишване продължава 6 и повече секунди, то това е показател, че имате някакъв белодробен проблем. Ако прекъснете внезапно издишването си и чувате шум като от гайда, и ако сте дългогодишен пушач, то тогава диагнозата ХОББ Ви е сигурна. Потърсете лекар, категорични са от РЗИ-Велико Търново.  

Индивидуален тест за определяне на риска от ХОББ: 

Отговорите на въпросите в теста ще Ви помогнат да разберете дали сте застрашени от ХОББ, казват от РЗИ:

1.         Кашляте ли поне по няколко пъти почти всеки ден? • Да • Не
2.         Отделяте ли храчки през повечето дни? • Да • Не
3.         Задъхвате ли се повече от други хора на Вашата възраст? • Да • Не
4.         По-възрастни ли сте от 40 години? • Да • Не
5.         Пушите ли или пушили ли сте? • Да • Не

Ако сте отговорили с „Да“ на три или повече въпроси, обърнете се към Вашия лекар за уточняване на състоянието Ви, поради съмнение за ХОББ, съветват от инспекцията.

ХОББ не се лекува, но симптомите могат да се подобрят, ако се избягва тютюнопушенето и излагането на замърсяване на въздуха и се поставят ваксини за предотвратяване на инфекции, се казва в сайта на Световната здравна организация (СЗО). Заболяването може да се третира и с лекарства, кислород и белодробна рехабилитация.

ХОББ включва два основни компонента – хроничен бронхит и белодробен емфизем 

Хроничният бронхит се определя като наличие на възпаление в дихателните пътища, в резултат на което се получават кашлица и храчки, продължаващи не по-малко от 3 месеца в две последователни години. При хроничния бронхит настъпва преструктуриране на стената на дихателните пътища, вследствие на което се стеснява отвора (лумена) на бронхите. Това води до трайно ограничение на въздушния поток в тях.

Белодробният емфизем е трайно разширение на белодробните алвеоли (мехурчета), в резултат на разрушаване (деструкция) на еластичните влакна в стените им. Деструкцията на алвеолните стени причинява колапс на малките въздухоносни пътища (бронхиоли), вследствие на което се нарушава функцията на белите дробове.

Рискови фактори за ХОББ

Рисковите фактори за ХОББ могат да бъдат ендогенни (фактори от организма на човека) и екзогенни (фактори от околната среда).

Основният екзогенен рисков фактор, причиняващ ХОББ е тютюнопушенето. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ “болест на пушачите”.

Други рискови фактори са: замърсеният атмосферен въздух; честите инфекции на дихателните пътища; интензивната и продължителна експозиция на вредни вещества в работната среда (прахове и химикали); социално-икономическият статус (напр. нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други); полът; възрастта и други.

Какви са оплакванията при ХОББ?

Болните с ХОББ най-често са мъже, над 50 години, пушачи, които се оплакват от кашлица, отделяне на храчки и прогресивно нарастващ задух, съобщават още от РЗИ-Велико Търново.

Кашлица

Кашлицата обикновено е първият симптом на заболяването и представлява защитна реакция на организма, целяща механично изчистване на белия дроб от замърсявания, поети при вдишване. В зависимост от фазата на заболяването, тя променя своя характер и сила. При изостряне на болестта кашлицата е по-силна, пристъпна и дразнеща, а при стихване на процеса - по-слаба и по-краткотрайна. Кашлицата е хронична, със сезонен характер, засилваща се през студените влажни месеци, по-силно изразена сутрин, съпроводена с отделяне на различни по количество и качество храчки.

Отделяне на храчки

Обичайно в дихателните пътища се отделя малко количество секрет, който служи за залавяне (залепване) на бактерии и вредни частици, попаднали в тях чрез вдишания въздух. Обикновено това количество е незначително и не се отделя като храчки. Когато бронхите са раздразнени и възпалени, количеството секрет се увеличава и това води до отделяне на храчки. Ако се прибави инфекция в бронхите или в белия дроб, секретът става гноен, а храчките - зелени, жълти или сивкаво оцветени.

Задух

Задухът се появява най-напред след физическо усилие. Обичайно човек не усеща и не осъзнава дишането си. Когато то е затруднено, в гръдния кош се получава усещане за задух, което се описва като тежест, стягане или притискане в гърдите. При някои заболявания затруднението в дишането (задухът) се получава на пристъпи (астма), докато при ХОББ задухът по-често е постоянен, с периоди на засилване и отслабване.

Протичането на ХОББ е вълнообразно, с фази на обостряне и подобрение. С напредване на болестта се появяват белези на дихателна недостатъчност – посиняване на лигавиците (цианоза), сънливост през деня и безсъние през нощта, главоболие, обърканост, възбуда, и други. Това се казва още в публикацията на РЗИ.

Хората с ХОББ са изложени на по-висок риск и от други здравословни проблеми, предупреждават от СЗО. Те включват:

• Белодробни инфекции, като грип или пневмония
• Рак на белия дроб
• Сърдечни проблеми
• Слаби мускули и чупливи кости
• Депресия и тревожност.

Лечението на ХОББ включва използване на различни групи лекарства като бронходилататори с цел разширяване на бронхите. При някои тежки форми на ХОББ с напреднала дихателна недостатъчност  пациентът се включва на кислород с маска в болницата и в домашни условия. Мерките за профилактика на болестта включват избягването на тютюнопушенето като основен рисков фактор. Спирането му винаги носи полза, независимо от продължителността или възрастта на хората. Това няма да нормализира вече възникнали нарушения в дишането, но ще забави прогресията на болестта и ще отложи развитието на дихателна недостатъчност и евентуално инвалидизиране. Това се казва в публикацията в сайта на Здравното министерство, изготвена със съдействието на доц. Денчо Османлиев-национален консултант по пневмология и фтизиатрия.  

Профилактиката на ХОББ включва:

• Отказване на тютюнопушенето и прекратяване излагането на тютюнев дим.
• Своевременно и ефективно лечение на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, особено в детската възраст.
• Повишаване на имунната защита на организма чрез упражняване на двигателна активност (спорт, туризъм), здравословно хранене, каляване, имунопрофилактика.
• Преустановяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества) от атмосферния въздух и работната среда.

Хроничната обструктивна белодробна болест не е присъда за хората, страдащи от нея. Спазвайки предписанията на лекуващия лекар, те могат в значителна степен да подобрят качеството на своя живот, се казва още в публикацията на РЗИ.