Мутация на ген, ключов в ембрионалната фаза на развитие, е причината хората и човекоподобните маймуни да нямат опашки, установиха учени, цитирани от Ройтерс.

Опашката е била характерна за повечето гръбначни животни в продължение на повече от половин милиард години и нейната загуба може да е дала предимства на нашите предци при преминаването им от дърветата към земята, твърдят изследователите.

Учените сравнили ДНК на две групи примати: маймуни, които имат опашки, и хуманоиди - хора и маймуни, които нямат опашки. Така те открили мутация в ген, наречен TBXT, който присъства при хората и човекоподобните маймуни, но отсъства при опашатите маймуни.

За да проверят ефекта от тази мутация, изследователите генетично модифицирали лабораторни мишки, за да придобият тази черта. В крайна сметка тези мишки имали или намалена опашка, или изобщо нямали такава.

„За първи път предлагаме вероятен сценарий за генетичния механизъм, довел до загубата на опашката при нашите предци. Изненадващо е, че такава голяма анатомична промяна може да бъде причинена от толкова малка генетична мутация“, казва генетикът и биолог Итай Янай от Медицинския център „Лангон“ към Нюйоркския университет.

Липсата на опашка може да е балансирала по-добре тялото за ортоградно – изправено, придвижване и в крайна сметка за двукрако движение, казва генетикът и биолог Бо Ся от Харвардския университет и Института "Броуд", научен ръководител на изследването.

Според изследователите мутацията, довела до загубата на опашката, е настъпила преди около 25 милиона години, когато първите човекоподобни маймуни са еволюирали от маймунски прародители. Нашият вид, Homo sapiens, се появява преди около 300 000 години. Еволюционната линия, довела до човекоподобните маймуни и хората, се е отделила от линията, довела до днешните маймуни от Стария свят - семейство, което включва павиани и макаци. Хуманоидите днес включват хората, човекоподобните маймуни - шимпанзета, бонобо, горили, орангутани, плюс семейство гибони. Най-старият известен хуманоид, наречен Проконсул, е бил без опашка.

Хуманоидите развили образуването на по-малко на брой опашни прешлени, като загубили външната опашка.

„Опашката може да е от полза, когато живеете по дърветата. Но щом преминете на земята, тя може да се окаже по-скоро пречка“, обяснява Янай.

Останки от опашка все пак са налични при хората. Костта в основата на гръбначния стълб, наречена опашна кост, е образувана от сраснали се остатъци от опашните прешлени.