Всеки човек има своята история и тя винаги е вдъхновяваща поне за още един човек. Днес ви срещаме с Деница Костова, която едва на 26 години вече е готова да вдъхновява.

Нейната история е доказателство за това, че когато човек е отдаден на каузите си, те се случват. Случват се без значение от годините, обстоятелствата или всичко онова, което ни спира да преследваме целите си.

В интервю за Venera.bg Деница разказва за детските мечти, предизвикателствата и успехите, които съпътстват всеки, който наистина знае какво иска.

За крехката си възраст Дени вече има солиден професионален опит. Спомня си, че когато е била ученичка, е искала да бъде лекар. И споделя: „Аз от малка искам да помагам, по някакъв начин да допринеса“. Впоследствие решава, че адвокатурата е този начин и завършва право. „Но още докато го учих, усетих, че не е това моето нещо. Не беше идеята просто да съм някъде, а исках наистина да допринеса.“ Затова Деница започва да се преориентира. Или по-скоро да се връща към себе си и към писането, което я запленява от малка. Спомня си, че на 12 години е издала първата си книжка. „Написах я сама, разпечатах я, корица си направих и може би още от тогава съм имала някакъв вътрешен порив да се занимавам с писане, който се прояви по-късно и си казах – „добре, това ще е“, разкрива Деница.

И така, в преследване на мечтата си, тя започва да се развива в тази сфера и да пише. Периодът на пандемията от коронавирус е времето, в което започва да сбъдва тази своя мечта. Тогава тя създава своя блог за книги - Cofee and Books. 

„Благодарение на този блог ме откриха и ми предложиха да работя за една дигитална агенция като копирайтър на свободна практика“, разказва Деница. Така започва професионалният ѝ път в сферата и постепенно тя открива, че именно това е нейното призвание. През изминалите три години Дени успява да натрупа опит в различните видове копирайтинг – за социални мрежи, за уеб съдържание и блог статии. Признава, че стилът ѝ на писане най-много се е развил, когато е започнала да работи като редактор в новинарски сайт. Работата в сферата на журналистиката допълнително я обогатява. Същото се отнася и за юридическото ѝ образование. „Често ме питат защо съм се отказала от адвокатурата, пък съм го учила много години. Истината е, че това образование ми е от полза всеки ден и в писането, и като познания, и дори в организираността“, разкрива още Деница. По думите ѝ, когато работиш на свободна практика и нямаш шеф, който да ти стои на главата, ти трябва да можеш сам да си организираш времето, да имаш отношение към клиента, а работата в юридическата сфера определено те учи на това.

Декември е време за… ново начало

Повечето хора през декември правят своите равносметки и оставят новите си проекти и мечти за новата година. Деница обаче решава да стартира новия си проект Copy Craft именно през декември. Създава уебсайт за копирайтинг и публикува безплатно две книжки – едната с насоки за професията, а другата – с практически съвети за всички, които искат да преминат към професия на свободна практика. „Като цяло съм човек, който не следва общоприетото, аз си правя нещата по мой начин. Затова избрах сега да стартирам уебсайта и безплатните материали, които да въведат хората в копирайтинга. Понеже той е част от дигиталния маркетинг, но много малко внимание му се обръща – той е едва 10-15% от цялата стратегия, която се изгражда, когато се развива дадена платформа в дигиталната сфера. Поради тази причина има много хора, на които им харесва като го видят, но нямат представа какво седи зад самото понятие, какво се изисква от тях и къде могат да се развиват“, казва Дени. Другата книжка е за смяна на професионалното направление, като тя е насочена изцяло към фрийланс практиката. Деница разкрива, че самата тя е минала по този път: „Затова реших да го напиша. Исках да помогна и на други хора, да им дам някакви насоки в началото, когато не знаеш откъде да тръгнеш, как да започнеш“.

Споделя, че е избрала декември за новия си проект, защото донякъде за нея това както е ново начало, така е и завършек: „Тази идея живее в мен може би от около две години. Затова и бързо се случиха нещата, защото всичко вече беше оформено в главата ми, трябваше да намеря време, за да го организирам. Смятам, че си заслужава особено когато е нещо, което може да помогне на много хора“, разкрива Дени.

Към всички, които точно сега събират куража, за да направят тази крачка:  

Всички ние по празниците се мотивираме от новата година да започнем на чисто, казва Дени. И разкрива, че нейната идея е в този момент, в който имаме вътрешния хъс и желанието, да получим едно побутване. „Аз по себе си и по хората около мен стигнах до извода, че наистина най-важното нещо е просто да направим първата крачка, а не да си казваме – от утре. Не искам да влизам в клишето тук, защото много се преекспонира тези фрази– „започни днес“, „нека днес да е ден едно“… Но истината е, че няма как нещо да ни се случи, ако нямаме смелостта да започнем дори и с малки крачки днес. Ако не се чувстваме готови, то по-добре да оставим идеята да узрее в главата ни, за да може, когато започнем да го правим, да сме сигурни, че ще дадем всичко от себе си. Трябва и достатъчно силно да го искаме“, категорична е Дени.Тя споделя кои са нужните стъпки според нея за постигането и на най-смелите ни мечти – на първо място е вярата, а на второ – търпението. „Ако не вярваме, ако смятаме, че това, което правим не е достатъчно добро, не е нашето нещо, значи не е дошъл моментът. Но дойде ли този момент, оттам нататък е просто въпрос на време. И търпение. То е много важно в тези времена, в които живеем в момента. Времена, в които получаваме всичко бързо, наготово. С един клик си поръчваме нещо в интернет, социалните мрежи много забързаха получаването на информация, получаването на резултати. Мисля, че това е нещото, което спира хората – че нищо не става за един ден, не става за един месец. Може за някого да звучи демотивиращо, но когато знаеш, че го искаш, наистина е въпрос на време и вяра“, споделя още тя.

Каква искаш да бъдеш като пораснеш?

А преди да поемем по новия си път задължително трябва да си зададем този въпрос – какви искаме да бъдем в края на пътя. На въпроса Деница отговаря така:

„Преди няколко дни попаднах на един цитат, който беше „Спомни си каква искаше да бъдеш, когато пораснеш“. Истината е, че когато бях малка, исках да съм точно това, което съм сега. Единственото, което си пожелавам, е да продължа да имам смелостта и вярата в себе си, за да реализирам всички неща, които съм си наумила“, казва за себе си Деница.