Според учени усещането за бодрост след сутрешното кафе може би е плацебо ефект, съобщи "Дейли мейл". За много хора денят не може да започне без чаша кафе, което ги разсънва, кара ги да се чувстват по-енергични и по-продуктивни. 

Това сутрешно кафе обаче може би има плацебо ефект, се твърди в ново научно изследване. Португалски учени са изследвали хора, пиещи кафе, за да разберат дали ободряващото въздействие се дължи на кофеина или на нещо друго в продукта. 

Хора, които пият минимум една чаша кафе на ден, са преминали през магнитно-резонансна томография - преди и след пиене на кафе или на гореща вода, съдържаща същото количество кофеин. Анализът на мозъчните данни показва, че саморефлексията намалява, както след пиене на кафе, така и след пиенето на гореща вода с кофеин. Това означава, че хората вече са готови да преминат от режим на почивка в режим на работа. 

Пиенето на кафе увеличава свързаността в частите на мозъка, участващи в работната памет, когнитивния котрол и поведението, ориентирано към постигане на цели. Това не се случва след пиене на гореща вода с кофеин. 

Според учените това означава, че самият кофеин няма да спомогне за ободряване. 

Мария Пико-Перес от университета "Хауме Първи", която е водещ автор на проучването, каза, че участниците са били по-готови на действие и по-податливи на външни стимули след пиене на кафе. "За пиенето на кафе водещи фактори са ароматът и вкусът, както и психологическите очаквания, свързани с консумацията на напитката."  

Според авторите на изследването е възможно пиенето на кафе без кофеин да носи същите ползи, въпреки че настоящото изследване не потвърждава това. 

Резултатите са публикувани в сп. "Frontiers in Behavioral Neuroscience". 

Друго изследване, публикувано по-рано тази година, е открило, че хората, които пият кафе, спят по-лошо, но ходят повече. Тези, които са пили кафе, са изминали около 1000 крачки повече в сравнение с тези, които не са пили. Лишените от кафе участници в изследването са спали около 30 минути повече. 

Резултатите от второто проучване са публикувани в "Ню Ингланд джърнал ъв медисин".

Коментирай »