Историята на YSL

Искаш да се потопиш в света на модата, да научиш историята на парижкото прет-а-порте и да надникнеш в живота на един от най-известните френски моделиери? Тогава биографията на Ив Сен Лоран е за теб. Историята, разказана до най-малки детайли от Лоранс  Бенаим, започва от ранните му детски години в Алжир, минава през първите му стъпки във Франция, разглежда до най-малки подробности колекциите му, вниква във въображението и вдъхновението му. 400 страници за това какво стои зад познатите на всички инициали - YSL.

* * *

Тази първа биография на големия френски моден дизайнер Ив Сен Лоран е разказ за човека, роден през 1936 г. в Оран и заявил на тринайсетгодишна възраст: „Един ден името ми ще е изписано с огнени букви на „Шан-з-Елизе“. Разказ за младежа в тъмния костюм, който на двайсет и една години наследява Кристиан Диор, за мъжа, който минава през депресии, алкохол, наркотици и електрошокове, за твореца, който заедно с Пиер Берже, своя делови и интимен партньор, създава неподражаемата империя на модата, известна просто с инициалите си – YSL. На 7 януари 2002 г., в деня, когато отбелязва четирийсетата годишнина от създаването на модната си къща, Ив Сен Лоран се сбогува с висшата мода. А на 1 юни 2008 г. големият парижки дизайнер, последният от класиците на модния дизайн, умира от рак на мозъка.

Тази книга е посветена на трудния и вълнуващ път на моделиера с тънък вкус и неповторим усет за женската дреха, създал стила „бийт“ на шейсетте години, прет-а-портето „Рив гош“, панталоните и смокингите за жени, лансирал суперпарфюмите Opium и Paris, но и на невероятния и непознат свят на висшата мода.

Роклята не е архитектура, а дом: тя не е ушита, за да бъде съзерцавана, а за да бъде обитавана. Жената, която я носи, трябва да се чувства красива в нея и да й е удобно. Всичко останало е измишльотина.

Ив Сен Лоран

* * *

Откъс от книгата:

Жените от Оран имат само една грижа – да бъдат винаги по-кокетни от жените в Алжир. През топлите нощи в казината, на закуските и вечерите в съседната вила те блестят с веселие и находчивост.

Морските офицери предпочитат Оран пред Алжир – жените там са по-красиви. В столицата, сeдалище на правителството и администрацията, хората се събират в малки компании, играят бридж и си лягат в девет часа. Оран обаче живее по испански маниер. Там смятат, че жителите на Алжир са студени, „негостоприемни“ и малко нещо „лион ци“. Жителите на Алжир се подиграват на оранците и на тяхното произношение. „От „Орон“ ли сте?“ Намират ги за вулгарни.

Изграден амфитеатрално в подножието на Мурджарджо, в ниска и блатиста равнина, градът е разположен по двата склона на долината, дала му своето име: Уархан. Възникнал е хаотично, забързан да строи и забогатява. В Оран мъжете правят бизнес, а жените – красиви деца. Съпрузите печелят много пари. Съпругите ги харчат.

Космополитен и слънчев, Оран е застинал в своите касти. Никой не може да избяга от тях, освен ако завинаги не напусне града. На върха на пирамидата се намират преди всичко заселниците, забогатели от селско стопанство, и големците, които дават обяви във вестниците, че търсят „прислужница французойка, която да живее у тях“. След това идват „обикновените“ французи: чиновници, учители и преподаватели. Евреи и испанци донареждат мозайката на европейците.

Арабите са най-многобройни, но се виждат само рано сутрин, когато, след като са разтоварили корабите, се връщат в бедните квартали на групи по петима-шестима и прекосяват пеш града по посока на Негърското село. Силните им тела, обветрени от работа на открито, блестят на слънцето. Именно тук, на платото Сен Мишел, живее семейство Матийо-Сен-Лоран.

Потомци на Пиер Матийо от Мец (роден през 1640 г.), произлезли от елзаско семейство, което през 1870 г. бяга от Колмар от германците, тяхното първоначално име е „Матийо дьо Хайдолсхайм“. Бабата е била близка приятелка на Бартолди и е позирала за скулптора пред фонтана в Колмар (бюстът й е в градския музей). Дядото Мари-Жул-Анри се установява в Оран като адвокат, след като защитава дисертация на латински. Вместо земи и ферми семейството притежава къща с дванайсет стаи, махагонови мебели стил „завръщане от Египет“, салон, в който царства портретът на родоначалника Жозеф Игнас Матийо, барон дьо Мовиер, мъжа, съставил брачния договор между Наполеон І и Жозефин дьо Боарне. „Подарък от императора“ – казват за портрета осведомените. Впрочем в дома го наричат „Давид“.
Под облачно небе с кратки прояснявания, на 1 август 1936 г. Ив Анри Донат Матийо-Сен-Лоран се ражда в клиниката „Жарсайон“.
Двеста и четиринайсетият ден от годината и празник на Света Есперанс. Съвпадението е многозначително, защото, спомня си Люсиен, майката на Ив, „семейството на мъжа ми току-що беше загубило един син, ужилен от оса. Ив беше очакван като месия! Отидохме чак в Алжир, за да му купим детското креватче“. Кръстен на 25-и, след няколко години той ще стане батко: сестра му Мишел се ражда през 1942 г., а Брижит – през 1945 г.

В Оран лятото на 1936 г. е щастливо, хората четат вестници по терасите на кафенетата. Вестник „Еко д’Оран“ от 1 август е възторжен – фюрерът е открил Олимпийските игри в Берлин, доктор Гьобелс е приветствал факела на мира. Какво от това, че реквизирани кораби докарват бежанци от Валенсия и Аликанте. Градът мисли за съвсем други неща.

За развлечения, например. „След вечеря“ могат да се видят концертите на Ламурьо, галапредставленията на Карсенти, казиното „Канастел“. Може да се отиде в театъра, за който фукливите оранци уверяват, че е най-известният заедно с „Капитол“ в Тулуза. На представленията се срещат местните елегантни дами. Оран е африкански град, прочут с хиляди киносалони: „Плаза“, „Рокси“, „Едем“, „Идеал“, „Режина“ и други големи киносалони с кресла, тапицирани в червено, където срещу няколко сантима можеш да гледаш кинозвездите съвсем отблизо. Според кинокритика на „Еко д’Оран“ драмата често е завладяваща, диалогът – духовит, ритъмът – неудържим, най-вече когато накрая на филма звездата и партньорът й се сдобряват.

Коментирай >