Мъжете и жените различно дефинират изневярата. Разбира се, по-нежната половина от човечеството я приема по-емоционално. Докато за един мъж дори сексът не е изневяра, за дамите и една целувка се брои. Къде е границата и кои са причините да погледнем встрани от половинката?

Счита се, че ако жената е решила да изневери, значи има сериозни причини. На челни позиции са сексуалната неудолетвореност, липсата на любов или отмъщение за някоя некоректна мъжка постъпка. Следват ги рутината, както и занемареността и егоизма от страна на мъжа. Размерът на достойнството на партньора също може да бъде причина дамите да решат да се порадват на някой „по-надарен”.

Мъжете най-често търсят чужди ласки, когато им е скучно или „се задушават” във връзката. Също така някои от тях са на мнение, че ако друга дама им предложи неангажиращо забавление, възможността просто не е за изпускане. Особеното обаче е, че те не влагат емоции в повечето си забежки. Поради което и най-невинно смятат, че са им напълно простими. Ние можем само да предпогаме, защото все пак сме жени. Така ли е наистина обаче, ще попитаме Пърси.

Няколко признака, че партньорът ти изневерява: 
- Нежелание да се „гласи” за теб. 
- Когато сте заедно, е разсеян.
- Проявява прекалена, но изкуствена загриженост, породена от чувство за вина.
- Липса на претенции – ако на човека до теб вече му е все едно къде и с кого ходиш, не мърмори, ако не се виждате и не те търси – значи нещо между вас се е счупило и той най-вероятно намира всичко това при друг. 

Пресечните точки:
И все пак – какво е изневяра? Хубаво е всяка двойка да си дефинира границите, за да няма наранени. Отговорете си на следните въпроси, като е редно правилата да важат еднакво и за двамата:

Изневяра ли е... сексът за една нощ, целувката, случайна забивка на парти (обикновено под влияние на алкохол), връщане към „стари спомени” с бившия/ бившата, мимолетно залитане по колегата/ колежката в офиса, еднократна забежка, която може да свали напрежението на партньора от проблеми във връзката, секс за отмъщение тип „за да сме квит”.

Важно е да отбележим, че когато слагаме тези граници, е хубаво да имаме едно наум, че ние също не сме безгрешни и можем да залитнем встрани, дори за малко. Лесно е да не можем да простим и е трудно, когато се разкайваме и искаме да ни бъде простено.

Знаем, че имаш мнение по въпроса. Очакваме го в коментарите под статията.