Физици обясниха защо фъстъците "танцуват" в бирата, като явлението е важно за извличането на минерали и разбирането на геоложки факти, свързани с вулканите, предаде АФП.

Фъстъците са по-плътни от бирата и затова първоначално потъват. Те обаче бързо се издигат до повърхността, а след това потъват и изплуват повече от два часа, докато не се изчерпи въглеродния газ, който разпенва бирата.

Изследването, проведено от екип физици от катедрите по науки за Земята и околната среда на германския университет "Лудвиг-Максимилианс" в Мюнхен, британския университет в Дърам и френския университет в Монпелие, разглежда това явление. То е всичко друго, но не и тривиално.

Scientists explain why peanuts 'dance' when dropped in beer https://t.co/ozV0QEK3Tz pic.twitter.com/OarPBUZWBv

— Citizen TV Kenya (@citizentvkenya) June 14, 2023

След като се потопи в бирата, около фъстъка се образуват мехурчета въглероден двуокис. Точно както неравната повърхност на чаша създава "върволици от мехурчета", така и повърхността на фъстъка улеснява появата на мехурчета. Но по по-ефективен начин, както свидетелстват наблюденията и изчисленията, направени от екипа. 

"Мехурчетата се образуват по-лесно върху фъстъците, а не върху стените на стъклото", обяснява пред АФП Луис Перейра, изследовател от мюнхенския университет и водещ автор на изследването, публикувано в списанието Open Science на британската академия на науките.        

На повърхността на фъстъка се образуват множество мехурчета - от 100 до 500, с  диаметър под 1 мм, които го изтласкват към повърхността като малки водни топки.  Там мехурчетата, които са в контакт с въздуха, се пукат. След това фъстъкът се завърта под въздействието на останалите мехурчета и след като те изчезнат, се връща към дъното, преди да се издигне отново благодарение на образуването на други малки мехурчета. Цикълът се повтаря десетки пъти, освен ако пиещият не прекъсне експеримента, като изпразни чашата си...

Scientists explain why peanuts 'dance' when dropped in #beer @RSocPublishing https://t.co/MyYQsVy7vP https://t.co/323pX1g7vy

— Phys.org (@physorg_com) June 14, 2023

Изследователите идентифицират два ключови фактора в процеса. Това е ъгълът, под който мехурчето влиза в контакт с фъстъка, и радиусът на мехурчето.  Колкото по-голям е ъгълът между повърхността на фъстъка и мехурчето, толкова по-лесно се образува и разраства то. Но то не трябва и да става прекалено голямо, като в идеалния случай не трябва да надвишава 1,3 mm. По време на експеримента броят на мехурчетата, необходими за уравновесяване на фъстъка в течността, намалява от няколкостотин на по-малко от сто, докато радиусът им се увеличи.

Процесът на флотация, използван за извличане на желязо от руда, е подобен. Въздухът се впръсква контролирано в смес, при което "един вид минерал (като желязото) се издига нагоре, прикрепяйки се по-лесно към мехурчетата, докато другите (минерали) падат на дъното".  Подобен процес би обяснил и защо вулканолозите намират магнетит в кристализиралите магмени слоеве на земната кора. 

Коментирай »