Ако не помниш кога за последно изпита радост, се откажи от тези седем вредни навика

Тези мисловни навици имат свойството да ни правят нещастни, тревожни и да „изпиват“ радостта от живота ни

Ако не помниш кога за последно изпита радост, се откажи от тези седем вредни навика

Създадено с DALL·E на OpenAI

Всички изпитваме периоди на тъга. Понякога те са следствие от някакво житейско събитие, а друг път просто няма обяснение за тях. Сякаш потъваме в навика да сме нещастни и в един момент се усещаме, че помним кога за последно сме изпитали радост, кога сме се смели със сълзи и сме усещали онази лекота, когато знаем, че всичко ни е наред.

Тези състояния могат да бъдат опасни, ако продължат по-дълго. Най-доброто, което човек може да направи за психическото си здраве, е да потърси професионална помощ.

Често раздразнителността и продължителната тъга могат да се дължат на недоспиване, вредна храна, злоупотреба с алкохол и субстанции или твърде много кофеин. Днес обаче говорим за навиците в мисленето, които според експерти и психолози ни правят нещастни, тревожни и сякаш „изпиват“ радостта от живота ни.

Осъждането

🔴Този навик се разпознава лесно – каквото и да се случи, все не сме доволни. Винаги имаме упрек към себе си и към околните, все сме неудовлетворени, поставяме с лекота етикетите „правилно“ и „грешно“. Съдим себе си, че не постигаме собствените си високи цели. По същия жесток начин постъпваме и с хората в обкръжението ни. А това прави нещастни и нас, и тях.

👉Разпознаваеми реплики: „Не можа ли да го направиш по-добре“, „Нали знаеш, че това не е правилно“, „Не мислиш ли, че той не е подходящ за теб“, „Виновен си“, „Виновен съм“, „Държиш се глупаво“ и още много.

✅Най-доброто, което можем да направим за себе и за хората, които обичаме е да спрем да съдим и да се опитаме да бъдем по-широкоскроени. Можем регулярно да си напомняме, че всеки сам върви по своя път и носи отговорност за решенията и грешките си.

Очакванията

🔴Твърде големите очаквания, отново без значение дали съм нас или към околните, не водят до нищо добро. Всъщност очакванията като цяло носят повече вреди отколкото ползи. Рискът от разочарования се увеличава пропорционално с тежестта на очакванията. Когато приемаме за даденост, че някой трябва да направи нещо за нас или поставяме на себе си твърде трудни задачи, е много възможно накрая отново да се сблъскаме с тъгата от невъзможността да ги постигнем.

👉Разпознаваеми реплики: „Аз щях да го направя за теб“, „Толкова съм разочарован“, „След всичко, което направих за теб…“, „Това ли заслужавам“, „Очаквах повече“ и други подобни.

✅Очакванията могат да бъдат елиминирани сравнително лесно. Необходимо е да се постараем да изкореним този навик. Така ще се радваме повече на всичко хубаво, което ни се случва.

Сравняването

🔴Много е изговорено за вредите от сравняването с околните. Човек, който съпоставя външния си вид, постиженията си, качествата си, финансовото си благополучие или каквото и да е с някой друг, е обречен на провал. Винаги някой ще е по-добър от нас в едно отношение, а ние ще изпъкваме в друго.

👉Разпознаваеми реплики: „Тя е по-красива“, „Завиждам ти как хапваш и не качваш килограми“, „Иска ми се и аз да бях млада“, „Защо не може да съм успешна като него“, „Те получиха бонус, а аз не“, „Благородно ти завиждам“ и т.н.

✅Тук работещата стратегия е да се научим да оценяваме собствените си качества и постижения и да се възхищаваме и вдъхновяваме от успехите на околните.

Угаждането

🔴Има хора, които изпитват непреодолима нужда да угаждат на околните и да ги правят щастливи – родителите си, приятелите си, колегите и шефа си, партньора си. Те са склонни да пренебрегват себе си в името на другите. Съществува обаче един голям проблем – никога не можем да направим всички щастливи, нямаме тази власт. Освен това има хора, които няма да ни харесват, без значение от усилията, които полагаме.

👉Разпознаваеми реплики: „Какво още да направя за теб“, „Нали съм любимият ти приятел“, „Аз съм най-добрият им служител“, „Не ме ли обичаш вече“, „Какво да направя, за да започне да ме харесва“ и т.н.

✅Най-доброто, което можем да направим за себе си, е да се научим да даваме, но с мярка. Не можем да отдадем цялото си внимание на някой друг, цялата си обич, цялата си грижа. Понякога е нужно да даваме от всичко това и на себе си.

Премислянето

🔴Тук говорим за премислянето в смисъла на фиксиране. Всеки от нас има тази склонност, но при някои хора тя е по-застъпена. Те премислят всеки един малък проблем отново и отново, докато в съзнанието им той не придобие космически граници. Той вече отдавна не е малък проблем, а цяла трагедия, която сами сме си написали и режисирали.

👉Разпознаваеми реплики: „Безотговорно е просто да забравя за проблема“, „Защо трябваше да се случва това“, „Как можах да го допусна“, „Какво ще стане сега“ и т.н.

✅Най-добрият съвет, към който можем да се придържаме тук, е да дадем обещание към себе си – да оставим дреболиите да са дреболии и да не им отделяме твърде много от собственото си време. То е твърде ценно, за да го похабяваме.

Жертвата

🔴Поведението на „вечната жертва“ е токсично и води до безброй мигове на тъга. Става въпрос за хора, които винаги се определят като жертва на обстоятелство, други хора, външни събития и рядко поемат отговорност за живота си. Понякога те дори умишлено избират да „жертват“ себе си, благополучието или комфорта си за някой друг. Така лесно ще продължат да играят ролята си на жертва.

👉Разпознаваеми реплики: „Защо все на мен“, „Никой не ме обича (не държи на мен)“, „Аз нямам късмет“, „Аз никога не печеля“, „Твърде е хубаво, за да е истина“, „Никога няма да се случи на мен“, „Остави ме мен“ и други в този смисъл.

✅Ако се припознаваш в това описание, опитай да ограничиш мислите, които те карат да се чувстваш така. Поеми отговорност за живота си, обръщай внимание на себе си и остави другите да правят неща за теб. И по-често изпитвай благодарност за всичко, което имаш. Това ще ти донесе повече радост.

Допускането

🔴Много от недоразуменията и причините за лошо настроение се дължат на склонността ни да допускаме неща. Особено, когато става въпрос за взаимоотношения с околните. Вземаме дадена случка, правим си изводи от нея, превръщаме ги във факти и ето, вече сме нещастни. А толкова често се случва тези факти, които сами сме си изградили, да нямат нищо общо с реалността.

👉Разпознаваеми реплики: „Той не ми се обажда, защото не държи на мен“, „Тя се държа грубо, сигурно ми е сърдита“, „Не се получи по начина, по който исках, значи никога няма да се получи“...

✅Важно е да не прибързваме със заключенията и да не допускаме нищо от името на някой друг. Ако мислиш, че тя ти е сърдита, попитай я, ако вярваш, че той не ти се обажда, защото не държи на теб, обади му се и разбери. Ще се изненадаш колко погрешно тълкуваш събитията понякога. Всички го правим.

*Статията има информативен характер. Информацията, поместена в нея, не може да замени консултацията с лекар.