Едва ли има по-подходящ момент за ново издание на монументалния труд „Вторият пол“, в който Симон дьо Бовоар разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения и с който получава първото голямо признание.

Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък.

„Вторият пол” е изключително обстойно и съдържателно изследване на участта на жената от най-далечни времена до модерната епоха.

Есе, философски труд, историческо четиво, книгата разглежда женската съдба от гледна точка на биологията, на психоанализата, на историческия материализъм и на екзистенциализма, проследява историята и митовете около „женския въпрос“, включително през погледа на писатели като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да премине към формирането на женската родова идентичност.

„Човек не се ражда жена, човек става жена“ – прочутата формула, дала началото на джендър изследванията в социалните науки, е блестящо защитена чрез анализ на обстоятелствата в живота на жената от детството, през зрелостта, до старостта, анализ, който доказва същността ѝ на социален конструкт, а не единствено на биологически обусловено същество.

След излизането си през 1949 година книгата предизвиква огромен скандал, нападат я отдясно, защото оспорва традиционната женска роля, и отляво, защото се обявява за контрол над раждаемостта и право на аборт.

Симон дьо Бовоар става обект не само на критики, но и на вулгарни обиди. Трябвало е да минат десетилетия, преди „Вторият пол“ да се утвърди като фундаментален труд на феминистката философия, и до днес запазил своята актуалност.

За автора

Симон дьо Бовоар (1908-1986) е изтъкната френска писателка, феминистка и екзистенциален философ, един от мислителите, белязали XX век.

Автор е на шест романа, книги с есета и философски трактати. Известна е и като спътница на другия ярък представител на екзистенциализма - Жан-Пол Сартр.

Симон дьо Бовоар въстава срещу мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция, не по-малко отблъскваща от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство.

Сред най-значимите ѝ произведения е шедьовърът „Мандарините“, удостоен с наградата „Гонкур”.

Създадена през 1966-1967 г., новелата „Недоразумение в Москва” е открита след смъртта на Бовоар през 1986 година.

Трактатът „Вторият пол“ се превръща в идеологическа основа на феминисткото движение, достигнало своя апогей през 60-те години, главно в САЩ.

Коментирай »